Много увлекателна и размечтаваща приказка. Хем има приключения (и кодош), хем има поука. Хем е на пъстрия език на днешните деца, хем им дава възможност да се запознаят и с много думи, които по друг начин – освен през литературата – няма как да научат. Марин Бодаков
Малката Божана напуска тайно леглото си през нощта и полита над света на възрастните, за да достигне чрез крилете на въображението до свои тайни светове. Приказка, написана на един омагьосващ език, разсмиваща с щурите разговори на героите си, като авторката нито за миг не забравя да бъде внимателна към възприятията на по-малките си читатели. Какво пък, притрябвали са ни скучните заръки на порасналите, детството е по-мъдро. Мария Калинова
Приказката е великолепна! Отваря и врата към фантастични светове, и апетит за четене, което ми се струва най-важно. Езикът, през който мисли и говори малката Божана, е напълно неподправен, заразителен, сякаш чуваш гласът ̀̀и да звънти и да се рее в пространството... Тук иронията и сериозното са така неразчленимо и завладяващо свързани, че правят приказката философска и вълнуваща не само децата! Камелия Спасова
Приказката е прекрасна, дано да се намери адекватен художник... А Божана Апостолова е вълшебница, която живее в замък, скрит сред пловдивските тепета, заедно с костенурка и две котки! Миглена Николчина
Божана Апостолова – поет, прозаик и издател – е родена на 9 май 1945 г. в гр. Пловдив. Завършва българска филология във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново. Собственик е на Полиграфически комплекс и Издателска къща “Жанет 45” ООД – Пловдив. Божана Апостолова е създател и съучредител на инициативите “Пловдив чете”, “Младият Пловдив чете”, нейно дело е годишната литературна награда за поезия "Иван Николов".
Издадени книги: 1978 г. – “Нестинарска орис”, поезия, ДИ “Хр. Г. Данов” 1986 г. – “Необетован свят”, поезия, ДИ “Хр. Г. Данов” 1995 г. – “Както мама се кръсти”, поезия, ИК “Хермес” 1998 г. – “В питието на мрака”, поезия, ИК “Стигмати” 1998 г. – “Делнична библия” (Първа книга, роман), ИК “Стигмати” (удостоен с Националната литературна награда “Пловдив”) 2001 г. – “Вселюбов”, поезия, “Послание ХХІ век” 2002 г. – “Човекът с небето”, съвременна приказка за деца, ИК “Жанет 45” 2003 г. – “Състояние трето”, поезия/билингва, ИК “Стигмати” 2005 г. – “Делнична библия” (Втора книга, роман), ИК “З. Стоянов” 2005 г. – “Възел”, поезия, Издателство “Факел” 2008 г. – „Едва я задържам”, поезия, ИК „Стигмати” 2008 г. – “Кръстопът без пътища”, роман, ИК "Стигмати"
Който някога се е срещал, виждал, чувал Божана Апостолова на живо, няма как да не е останал пленен от огъня на чистата любов към книжното дело, който гори в тази жена по-буйно, отколкото може би е прието да виждаме напоследък по какъвто и да е повод. На деня на будителите се сещам точно за нея, и сякаш чувам гласа и, разказващ, пледиращ и назидаващ управляващите и политиците ни за онази тяхна обичайна културна апатичност, граничеща с нарочна анти – интелектуалност, която уверено се наслагва върху целия ни народ като лепкав пласт от гнусна тъпота, през която пробивите са истинска рядкост, и твърде често биват наказвани по икономически – разоряващия начин. Но Божана Апостолова е една от онези звезди-нова, които ще прогорят пътя си през посредствеността и ще оставят на читателите истински съкровища от думи за онези моменти, когато се почувствате сякаш единствените, на които им пука за истински важните неща, правещи ни реално хора, а не само лесно размножаващ се животински вид с противоположни палци.
За тези, на които възлагаме надеждата, че ще ни спасят от самите нас, а именно – децата ни, са предназначени историите на малката Божана – едно безгрижно, весело, неограничено от света и възможностите на реалността момиченце, разказващо за нещата от живота по онзи специфично – разбираем за хлапетата начин. Темите покриват почти всичко, за което някак трудно се намират правилните думи – като смъртта, любовта, преходността на нещата, гнева, замърсяването, лъжите, приятелството. Няма излишно захаросване, смутено напудряне, меко завоалиране на нещата – днес подрастващите нямат нужда от прекомерно опазено детство, тъй като твърде често наяве приказките губят своя щастлив край и идеята за „заживели щастливо завинаги“ е смехотворна дори за тригодишните. Но по никакъв начин нито Божана-авторката, нито Божана-малката героиня не е груба, ноарна или кисело-злоблива, а просто – истинска, откровена, някак достойна за едно задочно приятелство, което няма как да не избухне някъде в сърцето ви – независимо дали сте родител, или дете – и към двете Божани на думите и фантазията.
Книгите на Божана Апостолова са един от най-добрите подаръци, които можете да направите на себе си – и на онова мъничко лично аз, което спи тихичко в спомените ви; и на онова по-голямо, леко смутено аз, което ви гледа мъничко уморено през огледалото; и на онова алтернативно палаво аз, което имате или планирате да имате някога, тичащо наоколо, носещо мечтите на цяло едно поколение на раменцата си. Частици реалност, които живеят спокойно с океани от фантазия, и пренасят едно гаргантюантско по значимостта си послание, което аз лично разбрах на твърде късен етап от живота си, а именно – Никога не се страхувай. Ех, какъв щеше да бъде света ни, ако страхът от загубата на материалното, обичайното или просто познатото не бе възпитаван така ревностно у всеки един човек – само Божана може да ви разкаже. И уверявам ви – ще се влюбите в идеята за безграничността, която е толкова реална на пипане.