В „Духът на Царя“ Михаил Кунчев ни среща с един малко познат образ на Цар Борис III. Този на човека Борис Търновски. Образ, събиран парченце по парченце от десетките спомени на съвременници и обединен в картина, която сякаш винаги остава на заден план, избутана от помпозности, клишета или търсенето на евтини сензации. Авторът обаче поставя на масата и съвсем нови парчета от този пъзел, повеждайки читателите си в дома на три поколения български царе – двореца Врана, разказвайки неговите истории, които до момента са били достояние само на царското семейство и неговите приближени.
Едно от най-важните достойнства на книгата е и това, че тя не се базира единствено на спомени на близки на Негово Величество хора, но и на десетки разсекретени документи от архива на Великобритания и Германия, както и статии за цар Борис III от Европа, Съединените щати и Израел. За първи път са публикувани в оригинал и цялост и няколко документа от секретния архив на Третия Райх, които хвърлят нова светлина върху ролята на царя в спасяването на българските евреи.
Това е книга, в която думата „цар“ винаги е изписана с малка буква, не от липса на уважение, а защото зад титлата и церемониала се крие нещо много по-голямо и бляскаво – Духът на Царя. Духът на един цар сред царете, воин сред воините и българин сред всички.
Има причина тези факти за личния живот на Царя да не са ясни на всички българи и да не се преподават в училище, а тя е комунистическата пропаганда у нас, която до ден днешен чрез своите (за съжаление още живи) наследници беснее против Цар Борис III и обичта на българския народ към него. "Държавниците" от режима последвал го не могат да се мерят с тази народна любов, нищо че са "народни", затова и Вълко Червенков осквернява гроба на Царя, затова Георги Димитров, след като бива спасен лично от Цар Борис III заповядва смъртта на брат му Княз Кирил. Със смъртта на Цар Борис III умира и Българското възраждане, дали смъртта на Царя е директна отговорност на комунистите все още е спорно и вероятно винаги ще бъде, но абсолютно безспорно е, че смъртта на Възраждането е изцяло тяхан отговорност, за която не трябва и не може да се прости никога.
Изданието е с хубава хартия, снимките са добре изпечатани като за черно-бели, но не мога да спестя, че предпечатната подготовка и корекцията куцат, а това е второ издание. Надявам се книгата да се тиражира дълго време и в евентуално трето издание да се поправят тези грешки.
Книга написана от един груб джентълмен за друг. Както казва автора това не е истрическа книга, а по-скоро разказва за личността на царя. Той описва Цар Борис такъв какъвто са го познавали най-близките му хора. Датите и годините са заместени с интригуващи истории показващи какъв е бил нрава и характера на царя и близките му. Определено една добра книга.