Светове

by Владимир Зарев

„Светове“ е роман, написан по действителна история. В началото на 90-те години в България пристига един американец, преизпълнен с месиански пориви и подготвен с конкретен бизнес проект за мащабни инвестиции в сферата на комуникациите. Но тук се сблъсква с абсурдите и хаоса на едва прохождащата ни демокрация, с корупцията и фалша на политическата класа. Деловият провал и непрестанните перипетии сякаш предопределят срещата му с една жена, която ще го смае и увлече в своята необикновеност.

„Светове“ е четивен и интересен роман за любовта, за привличането и отблъскването на два толкова чужди и единосъщи свята. Единият подреден, богат и прегледен в яснотата си, другият непредвидим, въвлечен в анархията, но жизнен и властен. Невъзможната им среща все пак се случва в съдбите на един мъж и една жена.

588 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски”. От 1973 г. работи в списание „Съвременник” като редактор, завеждащ отдел преводна литература, зам.главен редактор. Понастоящем е главен редактор на списанието.
Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”.
Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж.
През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии.
В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година.
През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми.
Владимир Зарев е и баща на три дъщери.

Reviews

[Tzeck · Rating 5 out of 5]

"Светове" на Владимир Зарев беше особено четиво. Особено добро като цяло, но и леко противоречиво. Историята е описана толкова майсторски, че веднага се потапяш до уши в нея и съпреживяваш всичко едва ли не от първо лице. Реалността на ранните 90-те е пресъздадена акуратно и плашещо реалистично, с нужната щипка фикция, колкото да засили още повече както мрака, така и светлината на онези бурни и объркани времена. Феноменална, плавна, течна проза. Проблемът обаче идва с диалозите. В тази книга буквално всички говорят с метафори, дълбоко, поетично, с крилати алегории и сякаш друго не правят в живота си освен да четат Кант, Ницше и Декар. Буквално всички - от 17-годишната ученичка до деведесетарската мутра. От престарелия комунист в инвалидна количка до американската невротичка, която не знае как и не иска да бъде щастлива. Реално всички в тази книга говорят с гласа на автора. Което по принцип е гигантски минус, който най-често убива цялата книга. Но тук просто всичко останало е на толкова високо ниво, че този мажорен недостатък се превръща по магичен начин в минорен. Преглъща се и се храносмила. И после по обичайния ред в канала на забравата. Понякога и на такива неща е способна литературата.

[Джорджия · Rating 4 out of 5]

Хм... интересно, много интересно се стига до края, все очаквайки да се случи нещо лошо.