What do you think?
Rate this book
Мъжът рапан и други произведения
"Мъжът Рапан" е кратък, но изпълнен с висок емоционален заряд роман. Млада жена, инженер-физик по професия, но писател по призвание, отива на семинар на екзотичен остров в Карибския басейн. Там тя среща мъж, който наусетно запълва цялото й същество и я въвлича в изпълнена с опасности и приключения любовна връзка, може би точно тази, за която тя тайно е мечтала.
303 pages, Paperback
First published January 1, 2010
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
December 11, 2015
- първите 'разкази' не ги дочех. бяха ми твърде абстрактни, сега съм в конктретна фаза.
- 'Дневникът на една луса' - <3
- 'Мъжът рапан' - можеше да е по-добре, не толкова отвлечено и повтарящо се на места и с по-малко клиширани сравнения и метафори.
---------------------------------------------------------
Но какъв имаше смисъл да говоря за болка на тези хора, които се бяха отчуждили дори от собстваната си болка?
Така бях привикнала към самотата, че можех да приема нечий интерес единствено като заплаха. Трупът в мен се боеше да не бъде разбуден.
Всеки човек си има своя пропаст, пред която трудно устоява на изкушението да падне и да се разбие на парчета, когато дойде подходящият миг.
Тогава не осъзнавах това, но страхът бе в основата на връзката ни, той бе даже фонът, върху който се разиграваха всички останали чувства.
Значи и двамата бяхме усетили тъмното, дивото в отсрещния. Онова, което ни свързваше, бе общата пропаст, която съществуваше в нас, а причината за здравата ни връзка бе това, че тя бе много надълбоко, в най-тъмните дълбини на духа.
Тялото ми се бе разбунтувало срещу потисничеството, на което е подложена турската жена, срещу тежкия кафез на това да бъдеш физик и интелектуалец.
В средата на мозъка ми се отвори пропаст, гарвановочерна пропаст, покрита от сенки. Ласката! Ето така ме съсипваше самата ласка, единственото нещо, което можеше да предотврати разрухата ми.
Единствената награда, единственият подарък, който може д ани поднесе животът, е един пълен с обич човек, а ние унищожаваме такъв човек при първия удобен случай.
- 'Дневникът на една луса' - <3
- 'Мъжът рапан' - можеше да е по-добре, не толкова отвлечено и повтарящо се на места и с по-малко клиширани сравнения и метафори.
---------------------------------------------------------
Но какъв имаше смисъл да говоря за болка на тези хора, които се бяха отчуждили дори от собстваната си болка?
Така бях привикнала към самотата, че можех да приема нечий интерес единствено като заплаха. Трупът в мен се боеше да не бъде разбуден.
Всеки човек си има своя пропаст, пред която трудно устоява на изкушението да падне и да се разбие на парчета, когато дойде подходящият миг.
Тогава не осъзнавах това, но страхът бе в основата на връзката ни, той бе даже фонът, върху който се разиграваха всички останали чувства.
Значи и двамата бяхме усетили тъмното, дивото в отсрещния. Онова, което ни свързваше, бе общата пропаст, която съществуваше в нас, а причината за здравата ни връзка бе това, че тя бе много надълбоко, в най-тъмните дълбини на духа.
Тялото ми се бе разбунтувало срещу потисничеството, на което е подложена турската жена, срещу тежкия кафез на това да бъдеш физик и интелектуалец.
В средата на мозъка ми се отвори пропаст, гарвановочерна пропаст, покрита от сенки. Ласката! Ето така ме съсипваше самата ласка, единственото нещо, което можеше да предотврати разрухата ми.
Единствената награда, единственият подарък, който може д ани поднесе животът, е един пълен с обич човек, а ние унищожаваме такъв човек при първия удобен случай.
Displaying 1 of 1 review