Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави". През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
I haven't even finished this book. Either I am stupid or the author has nothing else to say except pointless and non-constructive critics. My advise - don't waste time and money with this book!
Любимите ми текстове от тази книга са: "Изкуството дебне отвсякъде","Преса за задници", "Безценни съвети за блестящ духов бъкълс", а "breaking news" e най-най-суперготиният текст
Тази книга беше, като пътуване във времето към 2011г. Спомних си за Митьо Селския(и мъките, които носеше на феновете на „Ботев“), Митьо Пищова, Митко Цонев, професор Вучков, Цветан Цветанов, Златките - хора, които бяха неизменна част от пейзажа по онова време. Тогава ГЕРБ и Бойко Борисов бяха на върха на популярността си, моловете бяха нещо ново и всички ходеха там, всички бяха във Фейсбук, където садяха виртуални картофи във Farmvile и т.н. Има попадения в сатирата, но като цяло тази книга е, като някогашното „Зрънчо“, на принципа „лапнеш нещо, глътнеш нищо“.
Имаше някои забавни моменти и някои оригинални такива, но като цяло не очквах да е толкова подигравателна спрямо определени лица (подигравките с които доста тенденциозно се повтаряха в повечето текстове...)
Поредица от несвързани помежду си кратки хумористични разказчета. Някои по-добри, други далеч не толкова. Но няколко, 2-3, може би, успяха да ме разсмеят искрено. Определено ще прегледам и другите негови книги, с които разполагам.