Богдан Русев е съвременен български писател. Автор е на романи, разкази и детски приказки. Известен е и като преводач от английски език на автори от световната литература. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Той е едната половина от тандема „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.
Яркото доказателство за това колко претенциозна, безвкусна, клиширана и скучна проза се създава и лансира от претенциозни куратори в търсене на еба ли й майката каква тъпотия.
За съжаление, участниците в епохата Егоист така и не можахте да разберете, че там ви беше климакса и това, че като шибани елитарни културтрегерски сноби от 21 век, на които им липсват само рогови рамки и лула, за да изглеждат като шибани елитарни културтрегерски сноби от 20-ти, се подкрепяте, и лансирате в последващите години, не само не оправдава нуждата, и напъните ви в литературата, а трябва да ви разстрелят за престъпления срещу човешкия интелект.
Като изключим два разказа на по-слабо известни имена, всичко останало е толкова отегчително и сиво, че дори лайното ми се юрва стремглаво, само и само да изляза по-бързо от кенефа, и да захвърля тоя парцал.
“Егати мешаницата”. Това ми се въртеше през цялото време в главата, докато четях този сборник. Някога наистина си купувах (или изтеглях) “Капитал”, но Light определено беше най-маловажната част от него със снобарския си стил и хвалебствия на клубен лайфстайл и разни съмнителни ъндърграунд “знаменитости”, което никога не ми е било по вкуса. Защо се зачетох в книгата ли? Защото като всеки се изкуших по няколкото познати имена на корицата, естествено.