Човекът, който живееше в сънищата

by Radoslav Petković, Русанка Ляпова (Translator), Ася Колева (illustrator)

В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи сила от непрекъснатия поток на времето, увличайки читателя към неизвестни светове, в които странните събития имат своя реална мотивация, а реалните случки добиват причудливи измерения. С вещина и искряща ирония Петкович изследва граничните състояния на човешкото битие и дух, когато в силата или безсилието си трябва да кажем на съдбата "да" или "не", докато неспирният ход на времето и историята проектира драматизма си върху всеки от нас, ставайки мерило за крехкостта или твърдостта на вярата ни, за смелостта или малодушието на решенията ни.

147 pages, Paperback

First published April 1, 1998

About the author

Radoslav Vava Petković rođen je u Beogradu. Objavio je romane: Put u Dvigrad (1979, Nagrada „Miloš Crnjanski“), Zapisi iz godine jagoda (1983), Senke na zidu (1985), Sudbina i komentari (1993, nagrade: „Meša Selimović“ i „Borbina nagrada“ za najbolju knjigu godine, NIN-ova nagrada za najbolji roman godine) i Savršeno sećanje na smrt (2008, nagrada „Borisav Stanković“); knjige priča: Izveštaj o kugi (1989, „Andrićeva nagrada“) i Čovek koji je živeo u snovima (1998, „Vitalova nagrada“ za knjigu godine); i knjige esejističke proze Ogled o mački (1995), O Mikelanđelu govoreći (2006), Vizantijski internet (2007), Upotreba vilenjaka (2008) i i Događaj godine (2010).

Prevodio je sa engleskog Čestertona, Tolkina, Defoa i Stivensona.

Reviews

[Кремена Михайлова · Rating 4 out of 5]

Много уместно съвременните разкази са обгърнати от древни истории в началото и в края на книгата. Защото (да ме извинят учените) „Не знам“ е било, е и ще бъде. Може би именно сънищата са една вариация, едно малко отдалечаване от това „не знам“. Всички съвременни истории ми допаднаха, а старите не толкова, сигурно защото съм на „Вие“ с теологията и историята на Християнството. Но ако изобщо чета в тази област, именно такива книги ми допадат (така, както беше с „Евангелие според Пилат“ на Е.Е. Шмит.)

Тук открих и вече срещания в друга книга мотив за сънуването ("Кравата е самотно животно").

„Нали знаеш онзи китайски разказ за някакъв тип, който заспал и сънувал, че е пеперуда, а като се събудил, вече не бил сигурен дали е човекът, който сънувал, че е пеперуда, или е пеперудата, която сънувала, че е човек?“.

Не ми се иска да досаждам с разказване на сънищата. Но този беше точно при заспиване след четене на книгата: седнала съм на стол пред метална кафява завеса, която трепти и дрънчи застрашително, раздвижвана от невидима сила отзад, любопитна съм. Звуковите вибрации стават все по-силни и неумолими, наистина вече съм в ужас, когато… точно със същото звучене дрънва часовникът ми за събуждане.

От книгата най-голямо удоволствие ми достави разказът „Градът, зазоряване“. Хем фантазия, хем истина; хем кинематографично преживяване.

„Защото аз съм съвсем наясно къде бях онази сутрин: в Града на всички градове, в онзи град, в който всъщност живеем всички ние, когато от улиците му изчезнат призраците, когато бледата зора освети единствено онова, което наистина съществува“.

Малко повечко ме притесни „Човекът, който живееше в сънищата“. Като един вид предупреждение. А след потискащото тръпнене в „Смаляване“ резултатът и при мен беше засмиване.

Връзката в тези прострени през хилядолетията разкази: бродене по различни земи в търсене/служене на Бога преди; теологически диспути сега; сънищата, този наш познат-непознат свят - завинаги.

„Мистерията не може да бъде разгадана, размишляваше полубуден Теодор, може да се притежава единствено вярата в нейното разгадаване, надхвърлящо човешкия разум, защото за разлика от неговото ограничено търсене. Това разгадаване е като блясък в тъмата, неочакван и необясним в никакви човешки основания. Окончателните отговори не са дадени на хората и само тяхната гордост ги увлича в дирене по безнадеждните пътища за никъде.“

[Tzeck · Rating 3 out of 5]

Древност и съвремие. Дребност и безвремие. Всичко е сън, който трябва да разкажем на будните преди да заспят и на свой ред да сънуват своя свят, въпреки че това няма да промени нищо. "Човекът, който живееше в сънищата" е роман, въпреки че привидно е сборник с разкази. Добър пример за космополитна балканска литература.