Възможните майки е съвместен българо-италиански проект, представен в тази книга с кратки, неподписани текстове на 116 жени, майки и не-майки, предимно от България и Италия. Имената им са изброени по азбучен ред в началото на книгата, но историите не са обвързани с конкретния автор. Това е своеобразен пъзел, който кара читателя сам да открие как майчинството променя приоритетите в живота на жените в началото на третото хилядолетие. Автентичният изказ на текстовете е съзнателно запазен.
Мъкааа, мъкаааа си беше четенето на сборника. В някакъв момент дори го бях намразила. Единственото, нещо, което го "спаси" от това да го зарежа беше факта, че всеки текст е от различен автор и тук таме имаше по нещо, което ме грабваше. Донякъде разбирам идеята на съставителите да запазят автентичността и да има някаква форма на "документалност", но според мен сборника силно е пострадал от липсата на по-сериозна редакторска работа над него. Бройката на текстовете е излишно огромна. Има текстове, които са доста трудно четими. Много подобни текстове има, което прави четенето досадно. Ако идеята е била да се покаже колко са "еднакви" майките, може би е донякъде успешен. Но за мен това прави сборника безинтересен. Сред морето от безлични текстове се губи есенцията и емоцията от текстовете в които има по-силна енергия, текстовете които те завладяват, дори да не се познаеш в тях. Чисто технически разнообразието от видове (не)майки беше добро, но доста от "вариациите по тема" не се бяха получили. Имаше силен контраст между автори, които очевидно са на ти с писането и дори е част от работата имq с тези, които не се занимават с писане. На моменти имах усещането, че чета някоя от оборотните теми в bg-mamma.
Хареса ми. Прочетох я на един дъх. Не се съгласих с всичко, но се възхитих на искреността и индивидуалността на всеки текст. Малко се уплаших, но и се вдъхнових, прииска ми се и аз на свой ред да напиша моята история. Скоро.
Това е една 📙 , в която 100 майки 🤰 разказват за майчинството, промените, които настъпват вследствие на този дар, както и желанието на някои толкова много да имат дете👶. Както и онези, които се решават на осиновяване, тъй като не могат да имат собствено
Интересно четиво е, но най-хубавата история е твоята собствена. Да разказваш от първо лице от периода на бременност 🤰 до раждането и гледането на дете. Може да си изчела хиляди неща какво трябва да се прави, как да се действа при възпитаването на едно дете. Но може точно пък за твоето мъниче да не действа.
П.П не ми хареса, че след известно време книгата доскучава и малко става еднообразна.