What do you think?
Rate this book
Предпази ме от това, което съм
Представете си, че интернет е една огромна, приказна тоалетна? В която има всякакви огледала, четки за побутване, фаянс и какво ли още не. Знам, че обичате да прекарвате времето си там, но да не го чувствате прекарано. Поне не и преди да дръпнете шнура, с който flush-вате целия неприязън, който толкова доволно сте изтървали от себе си. Съвсем случайно, нали…
А сега си представете, че е време да напуснете това приятно местенце, но в ръката си не намирате правилния способ, с който да… мръцнете финален щрих. Или по-скоро върху, който да изрисувате любимото си петно на Роршах.
Е, чакането свърши. Време е да се избършете и да напуснете “виртуалното” пространство!
Нуждата си е нужда. Но нуждата за хартия е една съвсем друга история. Книгата има мирис, усеща се на допир, стои по изключително чаровен начин, притисната от други литературни изверги, които сте позиционирали върху лавиците си. Какво? Не четете книги. За какви се мислите, ебати?!
За удобство, съм ви приготвил 69 вербални инсталации, напълно подходящи за неподходящите вам емоционални състояния. Навярно сте зачитали някои от тях, други сте bookmark-вали, трети пропускали с отвращение, четвърти с горчивина, пети - плеядно засядащи в междушестието на нищетата ви човешка…
Но красотата се крие другаде. Да си ме държите под ръка. В една ръка. Че даже и удобно, някак естетически издържано. Без да ви излизат мазоли, нито да се притеснявате от миризмата.
Оказа се, че може!
Циничният Елф да поквари хартията… да намери своето място в библиотеката, да плъзне със своите творчески пипала из книжарниците.
А сега си представете, че е време да напуснете това приятно местенце, но в ръката си не намирате правилния способ, с който да… мръцнете финален щрих. Или по-скоро върху, който да изрисувате любимото си петно на Роршах.
Е, чакането свърши. Време е да се избършете и да напуснете “виртуалното” пространство!
Нуждата си е нужда. Но нуждата за хартия е една съвсем друга история. Книгата има мирис, усеща се на допир, стои по изключително чаровен начин, притисната от други литературни изверги, които сте позиционирали върху лавиците си. Какво? Не четете книги. За какви се мислите, ебати?!
За удобство, съм ви приготвил 69 вербални инсталации, напълно подходящи за неподходящите вам емоционални състояния. Навярно сте зачитали някои от тях, други сте bookmark-вали, трети пропускали с отвращение, четвърти с горчивина, пети - плеядно засядащи в междушестието на нищетата ви човешка…
Но красотата се крие другаде. Да си ме държите под ръка. В една ръка. Че даже и удобно, някак естетически издържано. Без да ви излизат мазоли, нито да се притеснявате от миризмата.
Оказа се, че може!
Циничният Елф да поквари хартията… да намери своето място в библиотеката, да плъзне със своите творчески пипала из книжарниците.
251 pages, Paperback
First published January 1, 2011
4 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
August 31, 2013
"Предпази ме от това, което съм!" е не просто книга; тя е иронична плесница по дебелокожите бузи на монотонното еснафско битие, която с ефирна лекота руши дълбоко вкоренените екзистенциални, социални и сексуални табута на лицемерния ни свят. Пожънали огромна популярност в Интернет-пространството, тези 69 вербални инсталации за първи път се появяват в книжна форма, за да разбунят отново духовете с дръзката си, провокативна естетика, в която ексцентричният поглед на автора към "нещата от живота" се сблъсква с необуздани сцени на фриволна сексуалност и арогантна лексика. Тук философските прозрения се редуват с брутални откровения за отношенията между половете, под разюзданите плътски страсти свенливо наднича неподправена романтика, а отвъд жестокия цинизъм струи меланхолична обреченост. Скандална, многолика и до болка човешка, "Предпази ме от това, което съм!" отправя сериозно предизвикателство както към изкушените от модерната поетика естети, така и към по-широката публика, жадуваща за онзи майсторски поднесен коктейл от взривоопасен секс, любов и порно, от който се ражда поезията в прозата." (Адриан Лазаровски)
Циничният Елф на хартия! Ето това е новина, която ще зарадва много хора, защото блогър № 2 в България е публикувал книга. Книга, чиято премиера в Хеликона на Витоша мина повече от успешно преди около месец.
Това сборниче съдържа, цитирам: "69 вербални инсталации, подходящи за неподходящите ви емоционални състояния". С други думи, това са 69 кратки публикации, специално подбрани от блога му, които Мартин Ангелов, известен повече като Циничния Елф решава да реализира като книжно тяло. Защо? Защото, както самият той казва в типичния си стил - "Най-яките неща са на хартия! А и с компютър малко трудно се бърше задник, нали?"
Въпросните 69 кратки творби са доста разнообразни като жанр - имаме есета, импресии, поезия в бял стих, както и съвсем истински, нормални разкази. Няма да си кривя душата - не всичко в книгата ми хареса, но това все пак са цели 69 неща, невъзможно е да ми допаднат всичките. Порази ме обаче лекотата на писането, с която авторът говори от страниците на своята книга. Болка, разочарование, меланхолия, гняв и неподправен цинизъм струят буквално от всеки абзац. Ангелов комбинира наглед невъзможни от литературна гледна точка неща и прилага главозамайващи прийоми, ала въпреки това в повечето случаи всичко се получава. Лично на мен най-много ми харесаха "София, обичам те" и чистокръвните разкази "Време за пънк, време за анархия"
и "Съвест, затвори очи". Разбира се, споменавам само малка част от наистина добрите вербални инсталации, повечето вдъхновени и от фона на различна музика...
От всички неща, за които обаче Циничният Елф говори, най-силно впечатление ми направиха отношенията между мъжа и жената - а това, съгласете се, е най-трудното за решаване уравнение във Вселената. Марти обаче не се свени и атакува това уравнение със силни чувства и неподправена емоция, споделяйки личен (и може би не само) опит в любовта, изследвайки разнообразните й форми на моменти подобно на любопитно дете в час по биология, надвесено със скалпел над някоя нещастна жаба.
Успял ли да реши това уравнение Циничният Елф? Постигнал ли е поне някакъв напредък?
Е, това оставям да прецените сами.
"Въпреки че се е родил като Мартин Ангелов, ти ще го запомниш като Циничния Елф. Може вече да си попадал на блога му, а ако не си, от тук насетне се смятай зарибен. Защото текстовете му са пристрастяващи, а самият той е роден стилист. По собствените му думи, споделени в интимна обстановка, разбира се, Марти пропищява 20 минути след полунощ в мразовития и останал без ток град Панагюрище – през не тъй далечната 1985 г. Успява да убеди света, че е академичен вундеркинд, който още на 4-годишна възраст се занимава със старателно преписване на "Дон Кихот" и това го праща отрано в учебните води, където обаче се занимава предимно с технически специалности – средното му образование е в областта на радиотехниката и телевизията, после за една бройка не се озовава в Симеоново, но в крайна сметка пристъпва към висшето, прониквайки упорито и методично в легендарния TУ. Истинската му страст обаче се оказва изкуството и наред с киното (като зрител), Марти започва все по-вдъхновено да се отдава на писането (като автор). Ако очакваш от него есета за полупроводници и електрически импулси, значи интуицията ти е почти в изправност – просто мисли за хората като за машини от емоция, нагон и настръхнали зърна. Точно така, в тази книга думите се привличат като квантови частици, а взаимодействието помежду им ражда вулгарни вселени, уравновесени гравитационно от проникновена и влажна романтика. Добре дошли в света на Циничния Елф." (Благой Иванов)
Циничният Елф на хартия! Ето това е новина, която ще зарадва много хора, защото блогър № 2 в България е публикувал книга. Книга, чиято премиера в Хеликона на Витоша мина повече от успешно преди около месец.
Това сборниче съдържа, цитирам: "69 вербални инсталации, подходящи за неподходящите ви емоционални състояния". С други думи, това са 69 кратки публикации, специално подбрани от блога му, които Мартин Ангелов, известен повече като Циничния Елф решава да реализира като книжно тяло. Защо? Защото, както самият той казва в типичния си стил - "Най-яките неща са на хартия! А и с компютър малко трудно се бърше задник, нали?"
Въпросните 69 кратки творби са доста разнообразни като жанр - имаме есета, импресии, поезия в бял стих, както и съвсем истински, нормални разкази. Няма да си кривя душата - не всичко в книгата ми хареса, но това все пак са цели 69 неща, невъзможно е да ми допаднат всичките. Порази ме обаче лекотата на писането, с която авторът говори от страниците на своята книга. Болка, разочарование, меланхолия, гняв и неподправен цинизъм струят буквално от всеки абзац. Ангелов комбинира наглед невъзможни от литературна гледна точка неща и прилага главозамайващи прийоми, ала въпреки това в повечето случаи всичко се получава. Лично на мен най-много ми харесаха "София, обичам те" и чистокръвните разкази "Време за пънк, време за анархия"
и "Съвест, затвори очи". Разбира се, споменавам само малка част от наистина добрите вербални инсталации, повечето вдъхновени и от фона на различна музика...
От всички неща, за които обаче Циничният Елф говори, най-силно впечатление ми направиха отношенията между мъжа и жената - а това, съгласете се, е най-трудното за решаване уравнение във Вселената. Марти обаче не се свени и атакува това уравнение със силни чувства и неподправена емоция, споделяйки личен (и може би не само) опит в любовта, изследвайки разнообразните й форми на моменти подобно на любопитно дете в час по биология, надвесено със скалпел над някоя нещастна жаба.
Успял ли да реши това уравнение Циничният Елф? Постигнал ли е поне някакъв напредък?
Е, това оставям да прецените сами.
"Въпреки че се е родил като Мартин Ангелов, ти ще го запомниш като Циничния Елф. Може вече да си попадал на блога му, а ако не си, от тук насетне се смятай зарибен. Защото текстовете му са пристрастяващи, а самият той е роден стилист. По собствените му думи, споделени в интимна обстановка, разбира се, Марти пропищява 20 минути след полунощ в мразовития и останал без ток град Панагюрище – през не тъй далечната 1985 г. Успява да убеди света, че е академичен вундеркинд, който още на 4-годишна възраст се занимава със старателно преписване на "Дон Кихот" и това го праща отрано в учебните води, където обаче се занимава предимно с технически специалности – средното му образование е в областта на радиотехниката и телевизията, после за една бройка не се озовава в Симеоново, но в крайна сметка пристъпва към висшето, прониквайки упорито и методично в легендарния TУ. Истинската му страст обаче се оказва изкуството и наред с киното (като зрител), Марти започва все по-вдъхновено да се отдава на писането (като автор). Ако очакваш от него есета за полупроводници и електрически импулси, значи интуицията ти е почти в изправност – просто мисли за хората като за машини от емоция, нагон и настръхнали зърна. Точно така, в тази книга думите се привличат като квантови частици, а взаимодействието помежду им ражда вулгарни вселени, уравновесени гравитационно от проникновена и влажна романтика. Добре дошли в света на Циничния Елф." (Благой Иванов)
April 9, 2013
Не можах да отделя много време за четенето й, някои неща вече бях чела, други все още не бях срещала, някои неща ми се строиха незавършени, други пък изпипани до съвършенство…
Общо взето в мен остава усещане, което спокойно мога да изразя в едно-единствено изречение. А именно:
Най-големите циници са ранените романтици.
Туй то. Казах.
Общо взето в мен остава усещане, което спокойно мога да изразя в едно-единствено изречение. А именно:
Най-големите циници са ранените романтици.
Туй то. Казах.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews