What do you think?
Rate this book
Цикълът на Месалина
Книга трета от поредицата Вулгарни романи
Депутатът от БСП Иван Кременлиев, заместник-председател на Комисията по националната сигурност, излезе от дома си на ул. "Балчер", Качи се в новия си "Форд Сиера" и потегли за родното си село Якимово, Монтанско. Беше първият ден на парламентарната ваканция. Жена му и синът им вече втора седмица гостуваха на родителите му. Време беше да ги прибере. В края на юли щяха да летуват в Евксиноград. Оставаха му две седмици да види старите, да спазари майстори - щеше да събори старата къща ида строи вила на два етажа, да остави баща си да наглежда строежа. До есента трябваше да вдигнат покрива и да поставят остъклената дограма.
Излезе от София, запали цигара и натисна газта. Обичаше високите скорости, а и колата се мъчеше под сто и двайсет километра в час. Късно видя пътната полиция, намали, изпсува на глас, но като му размахаха стоп-палката, започна да прехвърля наум къде е сложил депутатската си карта. Имаше имунитет и тия тъпи ченгета освен да му пожелаят "добър път", нищо друго не можеха да направят.
- Лейтенант Иванов - представи се голобрад младок. - Документите за проверка, моля.
Кременлиев пребърка джобовете си, сети се, че картата е в аташекейса - с паспорта, шофьорската книжка и талона - извади ги, но преди да му ги подаде, каза:
- Аз съм депутатът Кременлиев! Превиших скоростта, но много бързам, момче. Бъди експедитивен, моля те.
Лейтенантът го погледна и заповяда вяло:
- Пътна полиция. Излезте от колата. Отворете багажника и извадете съдържанието на пътната чанта.
- Педерастче! - измънка Кременлиев. Подаде му сака и отиде да отключи багажника.
Превъртя ключа, вдигна капака и онемя. Свит надве, удавен в кръв, изцъклен и с облепена с тиксо уста отвътре го гледаше трупът на млад, бръснат до голо мъж на около двайсет и пет години, прострелян и в челото, и в слепоочието...
Депутатът от БСП Иван Кременлиев, заместник-председател на Комисията по националната сигурност, излезе от дома си на ул. "Балчер", Качи се в новия си "Форд Сиера" и потегли за родното си село Якимово, Монтанско. Беше първият ден на парламентарната ваканция. Жена му и синът им вече втора седмица гостуваха на родителите му. Време беше да ги прибере. В края на юли щяха да летуват в Евксиноград. Оставаха му две седмици да види старите, да спазари майстори - щеше да събори старата къща ида строи вила на два етажа, да остави баща си да наглежда строежа. До есента трябваше да вдигнат покрива и да поставят остъклената дограма.
Излезе от София, запали цигара и натисна газта. Обичаше високите скорости, а и колата се мъчеше под сто и двайсет километра в час. Късно видя пътната полиция, намали, изпсува на глас, но като му размахаха стоп-палката, започна да прехвърля наум къде е сложил депутатската си карта. Имаше имунитет и тия тъпи ченгета освен да му пожелаят "добър път", нищо друго не можеха да направят.
- Лейтенант Иванов - представи се голобрад младок. - Документите за проверка, моля.
Кременлиев пребърка джобовете си, сети се, че картата е в аташекейса - с паспорта, шофьорската книжка и талона - извади ги, но преди да му ги подаде, каза:
- Аз съм депутатът Кременлиев! Превиших скоростта, но много бързам, момче. Бъди експедитивен, моля те.
Лейтенантът го погледна и заповяда вяло:
- Пътна полиция. Излезте от колата. Отворете багажника и извадете съдържанието на пътната чанта.
- Педерастче! - измънка Кременлиев. Подаде му сака и отиде да отключи багажника.
Превъртя ключа, вдигна капака и онемя. Свит надве, удавен в кръв, изцъклен и с облепена с тиксо уста отвътре го гледаше трупът на млад, бръснат до голо мъж на около двайсет и пет години, прострелян и в челото, и в слепоочието...
160 pages, Paperback
First published January 1, 2002
1 person is currently reading
24 people want to read
About the author
Христо Калчев
32 books17 followersХристо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата Вулгарни романи.
Роден е на 11 август 1944 г. в София. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син.
Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.
Умира на 22 март 2006 г.
„Инерция“ (1976)
„Предел“ (сборник с разкази и новели)
„Железният кон“ (сборник с новели)
„Монолог“ (сборник с новели)
„Луда вода“ (1980)
„Вътрешна светлина“ (1981)
„Опит за оцеляване“
„Студен огън“
„Нежни вълци“
„При самозащита“
„Легендата Прудкин — In Memoriam“
трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва „Белият дявол“, „Белият дявол и синове“, „Белият дявол атентатор“
„Нерон Вълкът“ (1996-1998)
„Калигула Бесният“ (1996-1998)
„Цикълът на Месалина“ (1996-1998)
„Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)
„Ликвидирайте генерала“ (1998)
„Оратория за козел и ангорска котка“ (1998)
„Кървавият път на коприната“ (1999)
„На лов за зеления принц“ (2001)
„Последно причастие“ (2002)
„Сънят на уморения лъв“
„Откриване на ловния сезон “
„Лебедовата песен на майора“
„Синдрома на глутницата“
„Спрете полета на сокола“
„В очакване на шейха“
„Изстрелът на амнистията“
„Вълчи капан I“
„Вълчи капан II“
Роден е на 11 август 1944 г. в София. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син.
Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.
Умира на 22 март 2006 г.
„Инерция“ (1976)
„Предел“ (сборник с разкази и новели)
„Железният кон“ (сборник с новели)
„Монолог“ (сборник с новели)
„Луда вода“ (1980)
„Вътрешна светлина“ (1981)
„Опит за оцеляване“
„Студен огън“
„Нежни вълци“
„При самозащита“
„Легендата Прудкин — In Memoriam“
трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва „Белият дявол“, „Белият дявол и синове“, „Белият дявол атентатор“
„Нерон Вълкът“ (1996-1998)
„Калигула Бесният“ (1996-1998)
„Цикълът на Месалина“ (1996-1998)
„Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)
„Ликвидирайте генерала“ (1998)
„Оратория за козел и ангорска котка“ (1998)
„Кървавият път на коприната“ (1999)
„На лов за зеления принц“ (2001)
„Последно причастие“ (2002)
„Сънят на уморения лъв“
„Откриване на ловния сезон “
„Лебедовата песен на майора“
„Синдрома на глутницата“
„Спрете полета на сокола“
„В очакване на шейха“
„Изстрелът на амнистията“
„Вълчи капан I“
„Вълчи капан II“
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
October 22, 2019
Доста по-брутална от предните, но достатъчно интересна, за да потърся следващата и да започна да я чета, веднага след като приключих с тази.
Displaying 1 of 1 review