"В историята на живота на проф. Николай Генчев, така както е описана от самия него, 60-те години на XX в. заемат средищно положение. От времето, в което са писани спомените, десетилетието на 1960-те и прелезът им към 70-те изглежда среда на неговото жизнено поприще и мемоарният разказ за пътеките му из предидущите десетилетия е само въведение към, само подготовка за времето, в което направеният избор и взетата страна са задали неизменната същност на самия човек. Разказаното за събитията след това време вече е разказ за тежкото усилие да се отстои постигнатата същност и разказ за тържеството на това усилие. Защо точно през 1984 г. той е започнал да пише спомени, дали нещо определено тогава го е накарало - това вече няма кой да ни каже."
Проф. Николай Генчев е български историк, роден на 2 ноември 1931 г. в с. Николаево, Старозагорско. Николай Генчев завършва мъжката гимназия във Велико Търново и история в Софийския университет “Климент Охридски”.
Научната му кариера започва през 1959 г. в Катедрата по история при проф. Александър Бурмов. През 1974 г. той самият е вече професор, а през 1978 г. – и доктор на историческите науки. През 1989 г. става член-кореспондент на БАН. От 1976 е декан на Историческия факултет при Софийския университет, през 1991-1993 г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в България.
Той е основател и председател на Националния демократичен съюз, на движението Български конституционен форум.
Проф. Генчев е носител на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука.