Бай Ганю е универсален общочовешки тип на „зооегото” у човека социален хищник, непознаващ или непризнаващ социалните и морални норми, който се превръща в доминираща социална стихия в извънредните условия на исторически преходи на „междинните” общества, където съществува социален, морален и ценностен вакуум, даващ възможност за разгръщане на агресивните антиобществени инстинкти на социалния и/или национален ressentiment, ако си послужим с понятието на Ницше за обозначаване на злобно-паметливото накърнено (национално или социално) самочувствие, което е социално-психологическа основа на левите и десни тоталитарни идеологии и технологии на властта.
Бай Ганю е многозначен образ-символ, който – макар и най-често използван като идентификационен инструмент за проблематизиране на цивилизационната принадлежност на българите – не е нито само национален, нито само социален, нито само цивилизационен тип, въпреки че в различни исторически периоди и у различни интерпретатори се акцентира именно върху „националното”, „социалното” или регионално-цивилизационното.
Завършва славянска филология в СУ "Св. Кл. Охридски" (1966). Специализира славянски литертури в Белград и Загреб (1967-1968). Преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски" (1967-1969) и в ПУ "П. Хилендарски" (от 1985). Редактор във в. "Литературен форум" (1969-1970), сп. "Съвременник" (1972-1977), гл. ред. на сп. "Език и литература". Работи в Института по изкуствознание при БАН (1976-1978) и в Института по литература при БАН (от 1978). Защитава докторска дисертация на тема "Иво Андрич - творческо развитие и художествена структура" (1978). Започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на: история и критика на българската литература, поетика на романа, общо и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Преводач. Автор на антологии.
Кратките откъси в началото на книгата са доста интересни и на място, но след това г-н авторът почва таквиз локуми да разтегля, че става досадно. Та "Бай Ганю" е по-кратка като обем. Винаги съм се учудвал на нуждата на някои хора да философстват дървено. Някои от тях наричат "критици". Нямам нужда от излишни анализи, освен ако не са стегнати, остроумни и забавни. Е, тази книга е от академичния тип ;)