Много харесвам Мадлен Алгафари, намирам я за изключително успокояваща, проницателна и интуитивна жена. Предполагам, че когато така добре разбираш човешката душа, безспорно се свързваш и намираш онзи извор на вдъхновение в себе си. Определено талантът ѝ да разказва не спира само до там, защото на нея ѝ се отдава и да пише, и дапресъздава, и да поучава.
"Приказки за пораснали деца" от Мадлен Алгафари е книга за самоусъвършенстване и осъзнатост от типа на Хорхе Букай. Приказките са за размисъл и да ни поведат към пътя на духовното. Вече много такива съм чела и не ме впечатляват толкова, но за тези, които търсят, те ще бъдат интересни.
Мадлен Алгафари има забележителния талант да казва простички (но и вечни) истини по запомнящ се и оставащ в съзнанието начин. Сред страниците могат да бъдат открити и някои наистина впечатляващи прозрения, на фона на привидно семплите герои от приказките. Макар аз лично да не съм най-голяматя почитателка на приказките, книгата успя да ме докосне и определено ще искам да прочета още от авторката.
Истинско богатство е тази книга. Тя поднася мъдростите от живота по един изключително приятен начин, който определено ме върна в детството ми - тогава, когато ми четяха приказки и ми разказваха за поуките от тях.
Книга с дълбок смисъл, за съжаление прочетена в неподходящ момент 😔. Започвайки книгата трябва да сте с отворено съзнание за да можете да и се насладите.
Лека, увлекателна и смислена. Лично на мен много ми хареса и бих я препоръчала на всеки да я прочете/изслуша, особено на хора с деца и бъдещи родители. :)
Всеки човек има неговият момент на изгубеност. Когато аз се чувствах така, тази книга ми попадна. Харесва ми как дори да я прочета 10 пъти, намирам винаги нещо ново да науча от нейните приказки.