За дипломатите и хората

by Росица Ташева

В „За дипломатите и хората“ читателят се среща с обитателите на едно българско посолство през началния период на демократичните промени. От посланика до готвача през съветниците, аташетата и „вторите членове“ – всички са описани, а ако някой е пропуснат, той би трябвало по-скоро да се радва. Абсурдните ситуации, в които изпадат героите, забавните истории, поднесени с тънка ирония и добродушна усмивка, нареждат книгата сред най-добрите образци на българския хумор. Наричат авторката българския Удхаус, сравняват я с Джером К. Джером и с Пиер Данинос, наричат книгата й „най-смешния текст, писан на български“. Това второ издание на „За дипломатите и хората“ ще зарадва любителите на хумора, до които не е стигнало първото издание.

224 pages, Paperback

First published January 1, 1998

About the author

Завършила е Английската гимназия в София (1964) и френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1972).
Превела е повече от 40 книги на автори като Оноре дьо Балзак („Модест Миньон“), Гюстав Флобер („Бувар и Пекюше“), Луи-Фердинан Селин („Пътешествие до края на нощта“), Жан Жьоне („Дневник на крадеца“, „Убиецът от Брест“), Милан Кундера („Бавно“, „Самоличност“, „Безсмъртие“, "Завети и предателства"), Емил-Мишел Чоран („Тетрадки“), Фред Варгас, Ги Гофет, Филип Джиан и други.
Росица Ташева е четирикратна носителка на Наградата на Съюза на преводачите в България (1985, 1996, 2006, 2013). На 9 декември 2010 година получава наградата „Хеликон“ за книгата си „Колкото до шотландеца“.

Reviews

[Didi At · Rating 2 out of 5]

"[...] наричат книгата й „най-смешния текст, писан на български“" - който е писал това явно не е чел много на български. Не съм особено впечатлена, имаше смешни ситуации, но не историята, а начина по който е описана прави книгата интересна.
Не си купувайте електронната книга от Хеликон, форматирането е ужасно.

[Evo Galanov · Rating 1 out of 5]

Боже мили!
Запрати това драскаческо безумие дълбоко в книжното пъкло, където да се пече докато не остане и буква. Спести нам, простите люде, това безочливо повторение на "Господин" - толкова изнервящо, че отмества целия фокус от "историята".
Няма какво да се каже повече, отвратително сътворение. Не бих сложил името си под "издател" на това нещо. Една звезда е много. Кошче-за-боклук - веднага!