Апокалипсисът е дело лично. Разкази

by Николай Фенерски

...Всичко продължава, но не за дълго. Този е възможно най-добрият ни живот.
Раждат ни, раждаме, срещаме се и се разминаваме.
И всеки за себе си трупа важните въпроси за Онзи миг. А междувременно работи, гледа телевизия, скача с парашут, пише глупости, яде три пъти на ден, стиска си пъпките, чука се наляво и надясно, купува си пералня, плаче, чете приказки на децата си, бие жена си, отделя въглероден двуокис и пот, шепне молитви и греши, постъпва умно, понеже е глупак, постъпва глупаво, понеже е мъдрец, скача без парашут от седмия етаж, лекува махмурлука си, пие и пак пие, страхува се от нищожното, нехае пред страшното, жени се за когото не иска, вдига температура, разнася клюки и вируси, тревожи се, хленчи и забравя...

Откъс от разказа „Апокалипсисът е дело лично“

256 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Николай Фенерски е роден през 1974 г. в гр. Архангелск, Русия. Завършва Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2000) със специалност "Славянска филология". Публикува стихове в студентския алманах "Пир", разкази във в. "Артфорум", в старозагорския вестник за култура "Литературен глас", във в. "Сега", "Стършел" и в сп. "Съвременник" и "Море". През 2000 г. печели награда в конкурс за къс разказ на в. "Артфорум". Работил е като учител по български език и литература, сценарист в телевизионно предаване по TV7. Превежда от руски и словашки език. Членува и помага в НПО "Първи юни", гр. Бяла Слатина. Живее в Бургас, докато вятърът не го отвее на друго място.

Reviews

[Diana · Rating 4 out of 5]

"Чета, следователно съществувам. И какво ще остане от мен, ако не чета? Просто едно нищо."

Почувствах Николай Фенерски много близък още преди да стигна до този цитат и средата на книгата. Четенето й е като среща със стар приятел след дълга раздяла, който разказва за своя шарен свят. Негов и на всеки друг - с носталгията по детството, училището, студентските години и незабравимите моменти. Това е книга за връзката с родителите и приятелите, за семействата и отношенията с хората, оставили следа в живота ни - някои едва забележима пътечка, други - коловоз. Книга, припомняща грешки, горчилки, смешки, радости и конфузии. Книга, в която нищо не е спестено и забравено, забавна, но и замисляща, много топла и лична.