What do you think?
Rate this book
България може сама
"България може сама" е ключовото послание на тази книга. Ние сме част от глобализацията и трябва да се възползваме от благините на икономическото й лице. Международната търговия и взаимодействието с другите нации и държави ще ни направят по-заможни, ще ни отворят нови перспективи за прогрес и стопанска възмога. В същото време "политическото" лице на глобализацията застрашава грубо нашата национална културно-духовна идентичност. Предизвиква самото й съществуване. Единствено от себепознанието и волята ни като народ зависи дали ще съхраним натрупаното културно богатство и национална памет. Както и дали ще ги развием, така че българският дух и самосъзнание да пребъдат във времето сред ураганните ветрове на геополитиката и всевъзможните исторически трансформации.
Това е книга за "просветеното българолюбие" - разбирането, че само добрата икономическа и политическа теория, от една страна, и познаването на уроците на родната и световната история, от друга, могат да ни изведат на пътя на прогреса. Да ни върнат личното себеуважение и заслужената национална гордост. И най-важното: усещането, че България може сама...
Това е книга за "просветеното българолюбие" - разбирането, че само добрата икономическа и политическа теория, от една страна, и познаването на уроците на родната и световната история, от друга, могат да ни изведат на пътя на прогреса. Да ни върнат личното себеуважение и заслужената национална гордост. И най-важното: усещането, че България може сама...
288 pages, Paperback
Published January 1, 2023
2 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
May 12, 2023
Много добра втора част, обръщаща внимание “държавническото” мислене на българските възрожденци.
Многото повторения от различните статии, би било добре да бъдат редактирани и намалени.
Икономическите аргументи са много интересни, докато много от прогнозите написани са погрешни и изключително политизирани.
Многото повторения от различните статии, би било добре да бъдат редактирани и намалени.
Икономическите аргументи са много интересни, докато много от прогнозите написани са погрешни и изключително политизирани.
September 16, 2024
В края на лятото наваксвам с безкрайния списък от непрочетени книги. И макар да съм закъснял с година от издаването на този сборник на Кузман Илиев, а разглежданите тематики да са до голяма степен в кръга на настоящите събития, извлякох много от есетата. Книгата е разделена на три тематични части, като първата разглежда общо казано загубата на суверенитет и последствията ѝ, втората – щекотливият и важен македонски въпрос, а третата – икономиката както в България, така и в Европа.
Някои от паралелите, които Кузман представя, са чудно точни. Примерно един от коментарите му за лицемерието на Запада, в който пример разглежда Foreign policy и американските ни партньори, които ни громят за това, че патриотизмът е лошо нещо и България трябва да клекне и да признае домогванията на македонската нация и всичките ѝ исторически претенции, а поантата на Илиев е: „Не беше ли това задачата на Георги Димитров от Сталин – създаването на македонска нация върху окървавения труп на българщината? Да се смееш ли, да плачеш ли“.
Друг коментар за антибългаризма в Европа по македонския въпрос: „Какво следва? Ако Македония влезе нереформирана в ЕС, тя ще има иск върху старобългарската азбука, върху църковната ни история и Охридската архиепископия, върху Средновековието ни (тогава сме една от трите империи в Европа), върху Възраждането ни, върху Революционното движение, което защитава българския етнос и националното самосъзнание в македонските земи“ – а също и върху някои български територии, добавя другаде авторът. Всичко това по „френското предложение“, за което добре си спомняме.
За зеленото безумие: „За да балансираме българската електроенергийна система за периоди до 7 дни без слънце, например, ще са нужни още $500 милиарда инвестиции сам ов батерии! Или 3-4 пъти повече от всички инвестиции в батерии на САЩ към момента.“ Кузман обръща поглед и върху очевидното, че в „плана за възстановяване“ строим соларни мощности за 1,7 GW, които ще работят 6 часа на ден. А затваряме ТЕЦ-ове за над 3,5 GW мощност, които работят 24 часа на ден. Сметката не излиза, кръчмарю.
Тези и други неща авторът нарича „срамни за здравия разум“ – и е прав.
Доброто в „България може сама“:
- Есетата по Македонския въпрос – историческият и политическият анализ са точни и остри като бръснач. Авторът споделя и немалко нужна и позабравена фактология. Като цяло втора третина на книгата – „Дърво без корен умира“ – е най-силната част от книгата.
- Критиката срещу зеленизмът и енергийното сепуку на България и Европа – през икономическата призма.
- Обзорът на проблем със загубата на суверенитет.
- Икономическите съвети срещу кризите.
- Ролята на консерватизма: „да направи връзката между мъртвите, живите и неродените“, по думите на автора.
Пророческото:
- Пагубните за икономиката (в България и Европа) и за здравия разум зелени и анти руски политики.
- Прогнозата от 2021г. за Източна Европа като плацдарм за война.
- Зараждането на многополюсен свят и неефективността на санкциите – коментар от есе от 2020г.
Препоръчани есета от сборника:
- „Македонски въпрос“ няма, а народ без история загива
- Политиката следва да се случва на арената на идеите
- Помни Илинден – великото общобългарско въстание за независимост и национално обединение
- Геноцидът срещу македонските българи
- Македонизмът в сблъсък с реалните факти
- „Националният идеал“ и „Македония“ – най-свидните родни жертви на либералната амнезия
- Проблемът не е в Македония, проблемът е в България
- Икономическа гатанка
За накрая оставям „лошото“, или по-скоро онова, с което не съм съгласен, и срещу което има сериозни контра-аргументи. Но моля не приемайте коментара ми тук като критика срещу книгата или срещу Кузман Илиев. Напротив, това е атестат и за една друга ключова позиция, която авторът изразява няколко пъти сред есетата, която смея да перифразирам като призив за обединение на консервативното/християнското/здравомислещото срещу злото – античовешките, антихристските, глобалистски тенденции – като последното, както винаги в историята, е здраво сплотено. А тази позиция на автора минава през една друга негова централна концепция: борбата трябва да бъде в сферата на идеите, а не в анатемосването на личности, в брандирането на врагове и в спирането на дискурса в зародиш. Това, че имам различен прочит върху някои точки и различна идея за тяхното разрешаване не значи, че с Кузман сме врагове, а значи, че и двамата търсим истината с важната предпоставка, че изходните принципи са тези за благоденствието на българския и европейските народи, а не в сляпата идеология.
Тезата му, че банките и корпорациите работят в полза на правителството е грешна. Точно обратното е вярно – частника и банкера си имат държава, или в най-добрия случай е спорно какъв е балансът.
В есе озаглавено „Стратегия за дясното – икуменизъм или схизма“ имам критика. Аргументът на автора е, че докато за десните неравенствата са естествени, полезни и дори основа на цивилизацията и прогреса“, то за левите „неравенствата са вредни и трябва да бъдат изкоренени“. Кузман силно критикува лявата позиция и оставя впечатлението, че сляпо подкрепя дясната теза, като по учебник. Обръщам поглед към трета позиция: и двете концепции в крайността си са грешни, а Христос ни учи, че истината е по средата. Както имаме Матеевият принцип (“Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има” – Матей 25:29), така имаме и призивът да помагаме на слабите. Ако не можем директно, не пречи да има държавни структури, които да помагат от името на народа. Разбира се, те пък не трябва да са – както модерното ляво го изкривява – своего рода „измиване на ръцете“ от лична отговорност, ами да са там поради нашата лична немощ да помогнем на всекиго в нужда.
Друга дясна теза, с която не съм съгласен, е че със закон не може да се влияе на обществения морал. Примерът, който дава авторът, е за проституцията: „Когато консерватизмът се опита със закон да изкорени неморалността, имаме насила наложени добродетели, което веднага ги обезсмисля и девалвира“. Законът, обаче, е кодифициран морал – това, което се приема като легално и законно, е това, което се приема за нормално (за справка, прочетете есето ми озаглавено „Узаконеното беззаконие“).
И врагът, който посочва като основен на дясното и консервативното, а именно лявото, също звучи нелепо. Има немалко леви консервативни организации и партии, които се борят срещу античовешките глобалистки изстъпления и безумия на модерното ляво точно толкова колкото и десните. Както правим разлика между класически либерализъм и нео-либерализъм, така трябва да се прави разлика между класическо левичарство и нео-левичарство.
Икономическите аргументи и мантрата за свободния пазар като панацея също не съм им фен. Слушали сме го, виждаме чудовищата, които този модел ражда особено в България. В едно есе авторът изказва тезата, че алчността се регулира натурално от свободния пазар, където само по-добрите и по-качествени стоки се продават. Сладко и наивно, но и невярно. При свободен и освободен пазар монополизацията и олигархизацията са неминуеми, както виждаме и сме виждали от недалечното минало.
Друга от икономическите: в есе озаглавено „Кой контролира парите ни?“ Кузман прави добър разбор на основна проблематика в света: отпадането на златния стандарт, доларизацията на света като световна резервна валута, политизирането на долара. Но част от изходните му аргументи звучат малко встрани от целта. Потвърждава, че богатите инвеститори и банкерите стават все по-богати на гърба на народите, и казва, че „това парично извращение води до анатемосваното от левите „увеличаване на неравенствата“. Забележете, че това не е естествен и присъщ за пазара феномен. А следствие на политическия контрол върху парите ни. И злоупотребата с тях.“ Контра-аргументът е, че това се казва финансизъм – натуралната прогресия на капитализма. Капитализмът и необузданият пазар раждат чудовища (за справка прочетете прекрасния труд на Петър Волгин „Политически некоректно“). А целият аргумент, че това „не е истински капитализъм“, ще ме прощава Кузман, звучи точно като този на опонентите, които громи (с право) в голяма част от книгата си, които често знаем, че казват, че „това не е истински комунизъм“. И двете идеологии в крайността си са безумни – едното води до централна тотална власт на държавата, другото води до централна тотална власт на корпорациите и банкерите. Изберете си кое е по-малкото зло и дали не искаме алтернатива, каквато, разбира се, има.
Но в защита на Кузман споменавам, че в есе, писано няколко месеца след това, от което е извадката в горния абзац, прави следната вярна констатация: „Икономиката фашизира – представители на бизнеса започват да търсят благоразположението на репресивния апарат на държавата в своя угода“.
Друга теза, с която не съм съгласен: „За да можеш да извисяваш духа, нравите и идеите, трябва да имаш добра материална база“. Не е задължително, християнският мироглед говори обратното.
И грешната теза за „юдео-християнските“ ценности. Няма такова нещо, разбира се – или имаш християнски ценности, или юдейски. Двете не са съвместими, контра на популярната формулировка, но това е предмет на друг богословски разговор.
…
Но като цяло трудът е добър и научих много, разширих хоризонта на мисълта си, и благодаря на Кузман.
Някои от паралелите, които Кузман представя, са чудно точни. Примерно един от коментарите му за лицемерието на Запада, в който пример разглежда Foreign policy и американските ни партньори, които ни громят за това, че патриотизмът е лошо нещо и България трябва да клекне и да признае домогванията на македонската нация и всичките ѝ исторически претенции, а поантата на Илиев е: „Не беше ли това задачата на Георги Димитров от Сталин – създаването на македонска нация върху окървавения труп на българщината? Да се смееш ли, да плачеш ли“.
Друг коментар за антибългаризма в Европа по македонския въпрос: „Какво следва? Ако Македония влезе нереформирана в ЕС, тя ще има иск върху старобългарската азбука, върху църковната ни история и Охридската архиепископия, върху Средновековието ни (тогава сме една от трите империи в Европа), върху Възраждането ни, върху Революционното движение, което защитава българския етнос и националното самосъзнание в македонските земи“ – а също и върху някои български територии, добавя другаде авторът. Всичко това по „френското предложение“, за което добре си спомняме.
За зеленото безумие: „За да балансираме българската електроенергийна система за периоди до 7 дни без слънце, например, ще са нужни още $500 милиарда инвестиции сам ов батерии! Или 3-4 пъти повече от всички инвестиции в батерии на САЩ към момента.“ Кузман обръща поглед и върху очевидното, че в „плана за възстановяване“ строим соларни мощности за 1,7 GW, които ще работят 6 часа на ден. А затваряме ТЕЦ-ове за над 3,5 GW мощност, които работят 24 часа на ден. Сметката не излиза, кръчмарю.
Тези и други неща авторът нарича „срамни за здравия разум“ – и е прав.
Доброто в „България може сама“:
- Есетата по Македонския въпрос – историческият и политическият анализ са точни и остри като бръснач. Авторът споделя и немалко нужна и позабравена фактология. Като цяло втора третина на книгата – „Дърво без корен умира“ – е най-силната част от книгата.
- Критиката срещу зеленизмът и енергийното сепуку на България и Европа – през икономическата призма.
- Обзорът на проблем със загубата на суверенитет.
- Икономическите съвети срещу кризите.
- Ролята на консерватизма: „да направи връзката между мъртвите, живите и неродените“, по думите на автора.
Пророческото:
- Пагубните за икономиката (в България и Европа) и за здравия разум зелени и анти руски политики.
- Прогнозата от 2021г. за Източна Европа като плацдарм за война.
- Зараждането на многополюсен свят и неефективността на санкциите – коментар от есе от 2020г.
Препоръчани есета от сборника:
- „Македонски въпрос“ няма, а народ без история загива
- Политиката следва да се случва на арената на идеите
- Помни Илинден – великото общобългарско въстание за независимост и национално обединение
- Геноцидът срещу македонските българи
- Македонизмът в сблъсък с реалните факти
- „Националният идеал“ и „Македония“ – най-свидните родни жертви на либералната амнезия
- Проблемът не е в Македония, проблемът е в България
- Икономическа гатанка
„Време е да спрем с марксистката тактика в дебата за политиката, известна като „полилогизъм“ – да анатемосваме ad hominem опонента, тоест неговата личност, вместо аргументите и тезите му“.
За накрая оставям „лошото“, или по-скоро онова, с което не съм съгласен, и срещу което има сериозни контра-аргументи. Но моля не приемайте коментара ми тук като критика срещу книгата или срещу Кузман Илиев. Напротив, това е атестат и за една друга ключова позиция, която авторът изразява няколко пъти сред есетата, която смея да перифразирам като призив за обединение на консервативното/християнското/здравомислещото срещу злото – античовешките, антихристските, глобалистски тенденции – като последното, както винаги в историята, е здраво сплотено. А тази позиция на автора минава през една друга негова централна концепция: борбата трябва да бъде в сферата на идеите, а не в анатемосването на личности, в брандирането на врагове и в спирането на дискурса в зародиш. Това, че имам различен прочит върху някои точки и различна идея за тяхното разрешаване не значи, че с Кузман сме врагове, а значи, че и двамата търсим истината с важната предпоставка, че изходните принципи са тези за благоденствието на българския и европейските народи, а не в сляпата идеология.
Тезата му, че банките и корпорациите работят в полза на правителството е грешна. Точно обратното е вярно – частника и банкера си имат държава, или в най-добрия случай е спорно какъв е балансът.
В есе озаглавено „Стратегия за дясното – икуменизъм или схизма“ имам критика. Аргументът на автора е, че докато за десните неравенствата са естествени, полезни и дори основа на цивилизацията и прогреса“, то за левите „неравенствата са вредни и трябва да бъдат изкоренени“. Кузман силно критикува лявата позиция и оставя впечатлението, че сляпо подкрепя дясната теза, като по учебник. Обръщам поглед към трета позиция: и двете концепции в крайността си са грешни, а Христос ни учи, че истината е по средата. Както имаме Матеевият принцип (“Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има” – Матей 25:29), така имаме и призивът да помагаме на слабите. Ако не можем директно, не пречи да има държавни структури, които да помагат от името на народа. Разбира се, те пък не трябва да са – както модерното ляво го изкривява – своего рода „измиване на ръцете“ от лична отговорност, ами да са там поради нашата лична немощ да помогнем на всекиго в нужда.
Друга дясна теза, с която не съм съгласен, е че със закон не може да се влияе на обществения морал. Примерът, който дава авторът, е за проституцията: „Когато консерватизмът се опита със закон да изкорени неморалността, имаме насила наложени добродетели, което веднага ги обезсмисля и девалвира“. Законът, обаче, е кодифициран морал – това, което се приема като легално и законно, е това, което се приема за нормално (за справка, прочетете есето ми озаглавено „Узаконеното беззаконие“).
И врагът, който посочва като основен на дясното и консервативното, а именно лявото, също звучи нелепо. Има немалко леви консервативни организации и партии, които се борят срещу античовешките глобалистки изстъпления и безумия на модерното ляво точно толкова колкото и десните. Както правим разлика между класически либерализъм и нео-либерализъм, така трябва да се прави разлика между класическо левичарство и нео-левичарство.
Икономическите аргументи и мантрата за свободния пазар като панацея също не съм им фен. Слушали сме го, виждаме чудовищата, които този модел ражда особено в България. В едно есе авторът изказва тезата, че алчността се регулира натурално от свободния пазар, където само по-добрите и по-качествени стоки се продават. Сладко и наивно, но и невярно. При свободен и освободен пазар монополизацията и олигархизацията са неминуеми, както виждаме и сме виждали от недалечното минало.
Друга от икономическите: в есе озаглавено „Кой контролира парите ни?“ Кузман прави добър разбор на основна проблематика в света: отпадането на златния стандарт, доларизацията на света като световна резервна валута, политизирането на долара. Но част от изходните му аргументи звучат малко встрани от целта. Потвърждава, че богатите инвеститори и банкерите стават все по-богати на гърба на народите, и казва, че „това парично извращение води до анатемосваното от левите „увеличаване на неравенствата“. Забележете, че това не е естествен и присъщ за пазара феномен. А следствие на политическия контрол върху парите ни. И злоупотребата с тях.“ Контра-аргументът е, че това се казва финансизъм – натуралната прогресия на капитализма. Капитализмът и необузданият пазар раждат чудовища (за справка прочетете прекрасния труд на Петър Волгин „Политически некоректно“). А целият аргумент, че това „не е истински капитализъм“, ще ме прощава Кузман, звучи точно като този на опонентите, които громи (с право) в голяма част от книгата си, които често знаем, че казват, че „това не е истински комунизъм“. И двете идеологии в крайността си са безумни – едното води до централна тотална власт на държавата, другото води до централна тотална власт на корпорациите и банкерите. Изберете си кое е по-малкото зло и дали не искаме алтернатива, каквато, разбира се, има.
Но в защита на Кузман споменавам, че в есе, писано няколко месеца след това, от което е извадката в горния абзац, прави следната вярна констатация: „Икономиката фашизира – представители на бизнеса започват да търсят благоразположението на репресивния апарат на държавата в своя угода“.
Друга теза, с която не съм съгласен: „За да можеш да извисяваш духа, нравите и идеите, трябва да имаш добра материална база“. Не е задължително, християнският мироглед говори обратното.
И грешната теза за „юдео-християнските“ ценности. Няма такова нещо, разбира се – или имаш християнски ценности, или юдейски. Двете не са съвместими, контра на популярната формулировка, но това е предмет на друг богословски разговор.
…
Но като цяло трудът е добър и научих много, разширих хоризонта на мисълта си, и благодаря на Кузман.
March 3, 2023
Структурата на книгата може да се стори странна на някои читатели, но ми хареса замисълът и историческите паралели с миналото, наред с очертаването контурите на настоящето - както на национално, така и на глобално ниво.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews