Великолепна във всяко едно отношение книга - с проза - жива, шептяща като младо вино и удряща те в главата като нефилтрирана бира. Не знам защо ми дойде да я прочета отзад напред - първо - "Коаните" със Северозападен "дзен", сетне - супер свежия предговор от редактора Симеон Трифонов и накрая - разказите, приказките и сказките на Лектора, които затвориха целия този магически кръг. Имаше много смях ("Бръснарница навръх света", "Копривщица"...), имаше и истории, които сграбчват гърлото и просълзяват очите ("Вино на Бъдни вечер", "Старецът и москвичът"...). Но от всеки ред струеше оная изконна вселенска мъдрост, която не се преподава в университетите, а се придобива директно от Живота, така характерна за чепатите обитатели на моя див Северозападен край... За едно само ме е яд - яд ме е, че ако не поддържах връзка с Никола Стоянов или Чичо Митко, както е известен авторът сред приятелите си и в социалната мрежа, нямаше да знам за, и съответно да се докосна до, това прелестно четиво. А то, по скромното ми мнение, трябва да стигне до колкото се може повече хора.
Първата книга, за която с гордост мога да кажа, че съм помогнал да бъде акуширана.
Никола е прекрасен човек и крайно емоционален разказвач на истории, който заслужава вниманието на далеч по-кадърни редактори от мен, но още повече заслужава вниманието на родния читател.
Забавно-ритмични текстове се редуват с поетично-меланхолични импресии, въртящи се около ядрото от теми, с които Никола сплотява страниците в дебютната си книга. С безкрайна човещина и топло светоусещане, авторът оголва душата си пред хищните погледи на уличниje лампи, чиято студена светлина отдавна е пропила с отровата на апатията си обществото на забързаните, удавени в битово човешки нули. Човешките единици пък ще усетят, ще съпреживеят, ще се открият сред веселите и тъжните огледала, в които неминуемо се оглеждаме.
П.П. Ако се чудите кой е литературният антагонист номер 1 за 2017 г., не се чудете, а страниците на книгата разгърнете, със Салатения Гост се срещнете!