What do you think?
Rate this book
Марк в алтернативните вселени
Марк беше сърце. Той беше любов. Колкото и крайни решения да взимаше понякога, зад тях винаги стоеше любов.
Какво кара една душа да израсне? Какво превръща един човек в добър пример за останалите? Можем ли да открием всички истини за света, или винаги ще има какво още да научим?
„Марк в алтернативните вселени“ е уникален сборник от шестнадесет разказа, всеки разказан от първо лице и представящ различен мъж, с различна житейска история, на различна възраст и етап от живота. Действието се развива в разнообразни светове и времена, разкривайки техния вътрешен свят. Тази първолична перспектива ни въвежда дълбоко в умовете на персонажите, разкривайки сложността на техните емоции, болки, съмнения и радости, и създава автентично съпреживяване на техните терзания и моралните предизвикателства, пред които се изправят.
Езикът е изразителен и откровен – сякаш всеки герой говори не само за себе си, но и за нещо по-голямо, което всички ние носим, а стилът плавно се променя, отразявайки възрастта и средата на всеки от разказвачите.
Тези разкази са тежки за преглъщане, но предлагат прозрения, които могат да бъдат полезни за личностно и емоционално развитие на читателя. Всеки от тях носи своя самостоятелна история и поука, които оставят траен отпечатък, учейки ни на значими житейски уроци.
Макар на пръв поглед да изглеждат отделни, разказите са обединени от една нишка - душата на Марк. Това става ясно чак в последния разказ, когато читателят разбира кое е свързващото звено между всички истории - една душа, която се преражда в различни вселени и форми, трупайки мъдрост и опит. Това прави „Марк в алтернативните вселени“ не просто сборник, а пътешествие из дълбините на човешкия дух и знанието, което се натрупва във времето и пространството.
Животът ни тук на земята не е крайна дестинация, а просто поредната спирка, през която преминаваме, за да се усъвършенстваме, а тази книга, индиректно чрез вътрешните терзания на героите ни учи как да не се вкопчваме в спирките и как да се справяме с различни трудности, през които преминаваме.
Със своите поуки и проникновени наблюдения за психологията на човека, „Марк в алтернативните вселени“ е изключително подходяща за читатели, които търсят не просто развлечение, но и нови хоризонти за разбиране на себе си и на човешките взаимоотношения, чрез лекотата на художествената литература.
Какво кара една душа да израсне? Какво превръща един човек в добър пример за останалите? Можем ли да открием всички истини за света, или винаги ще има какво още да научим?
„Марк в алтернативните вселени“ е уникален сборник от шестнадесет разказа, всеки разказан от първо лице и представящ различен мъж, с различна житейска история, на различна възраст и етап от живота. Действието се развива в разнообразни светове и времена, разкривайки техния вътрешен свят. Тази първолична перспектива ни въвежда дълбоко в умовете на персонажите, разкривайки сложността на техните емоции, болки, съмнения и радости, и създава автентично съпреживяване на техните терзания и моралните предизвикателства, пред които се изправят.
Езикът е изразителен и откровен – сякаш всеки герой говори не само за себе си, но и за нещо по-голямо, което всички ние носим, а стилът плавно се променя, отразявайки възрастта и средата на всеки от разказвачите.
Тези разкази са тежки за преглъщане, но предлагат прозрения, които могат да бъдат полезни за личностно и емоционално развитие на читателя. Всеки от тях носи своя самостоятелна история и поука, които оставят траен отпечатък, учейки ни на значими житейски уроци.
Макар на пръв поглед да изглеждат отделни, разказите са обединени от една нишка - душата на Марк. Това става ясно чак в последния разказ, когато читателят разбира кое е свързващото звено между всички истории - една душа, която се преражда в различни вселени и форми, трупайки мъдрост и опит. Това прави „Марк в алтернативните вселени“ не просто сборник, а пътешествие из дълбините на човешкия дух и знанието, което се натрупва във времето и пространството.
Животът ни тук на земята не е крайна дестинация, а просто поредната спирка, през която преминаваме, за да се усъвършенстваме, а тази книга, индиректно чрез вътрешните терзания на героите ни учи как да не се вкопчваме в спирките и как да се справяме с различни трудности, през които преминаваме.
Със своите поуки и проникновени наблюдения за психологията на човека, „Марк в алтернативните вселени“ е изключително подходяща за читатели, които търсят не просто развлечение, но и нови хоризонти за разбиране на себе си и на човешките взаимоотношения, чрез лекотата на художествената литература.
132 pages, Paperback
Published January 1, 2025
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
February 15, 2026
🌀 “Марк в алтернативните вселени” Елисавета Вакъвчиева 🪐
💔 “ Точно това е разковничето. Някои връзки са толкова силни, че времето, пространството, дори и телата ни не могат да ги счупят. Ако душите ви са свързани в този свят, нищо чудно да бъдат свързани и в следващия.”
🌀 Започнах сборника на Ели без каквито и да било очаквания и съм меко казано приятно изненадана. Възторжена, възхитена, разглобена, разпиляна на съставни части и наново съградена. Винаги съм намирала кратките творби от този тип за изключително опасни и рисковани, защото предполагат една пълнокръвна история да бъде побрана в стегнат и малък обем. Лично за мен като автор това е огромно, а понякога и непосилно предизвикателство. Елисавета Вакъвчиева обаче не просто си го е отправила и го е приела, а се е справила брилянтно с изпълнението му.
🪐 Произведенията звучат доста различни едни от други, но ги свързва една невидима нишка - тази на живота. Във всичките му измерения, форми и невидими стихии, по-големи и необятни от всички нас. Признавам, че още с встъплението книгата ми направи силно впечатление, а първата творба беше зашеметяващо въведение към мистериозния свят, в който ще бъдем потопени.
🌀 Историите замислят, въздействат, докосват, а лично аз си поплаках още на втората и не само на нея, но както вероятно вече всички сте разбрали за емоционалността ми и как преживявам пълноценно всичко, което успява да достигне до мен.
💔 Разказите са безкрайно човешки, силни и ярки, танцуващи по ръба на време и пространство. Карат смъртта и живота да правят нежна, всепоглъщаща любов, докато се сливат в едно. Най-ужасяващото съвпадение е, че започнах и прочетох до половина книгата вечерта на Задушница. “Всеки път, когато срещахме хора по пътя, питахме колко остава до края на пътеката и докъде всъщност води тя, а те винаги ни отговаряха: „Ако не знаете къде отивате, какво значение има колко дълго ще вървите?" Тогава ти винаги казваше, че значението е голямо, защото пътят напред изглежда лесен, но прибирането кьм дома, когато веднъж си го напуснал, винаги е трудно.”
💔 Фрагментите са написани по уникален начин, който те увлича, държи те под напрежение, докато те обърква и те кара да задаваш хиляди въпроси, за да те разбие на безброй парченца, точно както “счупен буркан… и още нещо”. Човъркат сърцето, раздразват ума и просто те карат да чувстваш, да пулсираш, да дишаш насечено. Да се давиш в сълзи, докато започнеш да не можеш да дишаш, както се случи с мен, докато четях “Стойността на хората, или какво е любовта”, както и още няколко от повествованията.
🥹 След повечето се налагаше да спирам, да поемам дълбоко въздух, да пуша, да се разсейвам с нещо, докато ми мине. Действително изобщо не очаквах това, а Елисавета Вакъвчиева преобърна ума и света ми с краката нагоре. Нямам идея защо никога досега и никъде не съм срещала сборника, но писах да го добавят в гуудрийдс, както и ви го препоръчвам от сърце. “И ако все пак някога много искам да ти кажа нещо, а теб те няма? - промълвих загледан в огъня. - Ако съм забравил да ти доразкажа края на някоя история?- Разкажи го на вятъра - отвърна. - Той ще донесе важното до мен. - А как ще разбера, че е стигнало? - Ако още ме мислиш и разказваш на вятъра за мен, ако сърцето още те свива при мисълта за приятелството ни, значи е стигнало. Хората не умират със смъртта на телата си. Изчезват, когато бъдат забравени.”
💔 Темите обхващат приятелство, болка, раздели, прераждания, загуба, раздели, любов, преходност и сякаш всяка история диша и пулсира в нас, докато я четем. Пърха като крилца на пеперуда, за да ни напомни мимолетността, тленността и кратковременността ни. След като приключат с нас, ще искаме да прегърнем любим човек; да позвъним на близък; ще оценим живота, поглеждайки го с нови очи, но не изпълнени с клишета или истерично “като за последно”. А простичко, тихо, смирено и изплакали очите, душите, неизказаните болки. “Има милиони вселени и една много мъничка, прозрачна ниша... Голяма е колкото детска книжка... Като отвориш
страниците ѝ, ще видиш нарисувана маса, домът е уютен и подреден. Чист, а въздухът ухае вкусно. От едната страна на масата седя аз, а от другата - ти. Тук сме мъж и жена. Току-що сме признали чувствата си... най-сетне.”
💔 В общи линии не просто няма разказ, който да не харесам, а всеки ме разтърси из основи. От всеки извадих поне по един цитат, който си запазих. Авторката е новатор и изследовател на човешката душа. Сякаш самата тя е била хиляди неща в хиляди различни животи - жена, мъж, дете, старец, просяк, надежда, покаяние, вяра, блудница, откривател, воин, мост между минало, настояще и бъдеще. Еднакво добре пресъздава образите на всичките си герои и е възрастово, полово, принадлежностно неопределима. Мъдра като преминала през необятността на вечността душа.
💔 Разказите са общо 16 на брой, а последният озаглавен “Край?” може да се тълкува и като епилог, завършек, начало на нещо ново. Трудно бих излъчила само няколко любими, защото всички ми станаха такива, но все пак ще изброя някои заглавия. Те са: “Алтернативни вселени”, “Стойността на хората, или какво е любовта”, “За счупените буркани… и още нещо”, “Ти гониш”, “Най-лошият човек на земята”, “Край?”.
🥹 Въпреки всичко казано дотук, не ви гарантирам, че ще преживеете “Марк в алтернативните вселени” по същия начин. Може да ме е уцелила в правилния момент или просто да съм се огледала в нея, но няма как да знаем, докато не я прочетете. Благодаря на Ели за доверието! Книгата ти е страхотна! Искам да я виждам много по-често и постоянно в ревюта. Ако поставя всички извадени от сборника пасажи, ще трябва да го прочета на глас или да го препиша в цитати почти целия. ♥️♥️♥️
И все пак, още малко цитати: 😃 (неизбежно е)
“- Щото така сме устроени. Все да търсим проблеми, да има нещо за решаване. Ние сме създатели, изобретатели, поправячи... Когато животът стане прекалено лесен, започваме да откриваме проблеми там, където ги няма... Тези проблеми са непознати в природата и са дори по-трудни за преодоляване от онези, с които аз съм се борил. Моите ги усещах някак реални, оправдани - буря, срещу която можеш да се изправиш. Вие се борите с невидими врагове и няма как да разберете кога и дали сте ги победили. Опитай се да се отпуснеш, синко. Да се насладиш на лекия живот. Не търси моето - него отдавна го няма. Просто живей по-спокойно в своето и по-често си напомняй колко ти е леко. Изключвай телефона, който не спира да ти разказва колко е тежко в момента в Африка, каква война се води на друг континент и още, и още тъжни истории... За хората като теб това не са новини, а се превръщат в лични мъки и ти ги преживяваш, докато стоиш надалеч от тях, в пълна безопасност. Смятам, че на хората не е отредено да знаят толкова много за външния свят - полезно е, но пък им пречи да обърнат внимание на света непосредствено около тях. Това те натоварва и изтощава, а мислите ти са с чужди деца някъде далеч, докато неглижираш твоите, толкова близо до теб. Ако можеш да помогнеш - давай; ако не можеш - остави всичко. Това не е твоят момент за мъка, ще страдаш чак тогава, когато дойде твоето време.”
“ - Не е тяхна вина. Те са родени в друг свят. Не по-лош, просто... друг. И в него има други неща за обичане. Ама ти все пак трябва да им покажеш и всичко ценно от твоя, да им завещаеш душичката. Не като говориш, а като живееш според вижданията си, така че да го видят и те. Затова си тук. Да си го припомниш. Не да се върнеш. Истината е, че удобствата ви дадоха много приятен живот и с него убиха стария свят, старите хора. Понякога мисля, че човеците не бива да имаме толкова удобства. Нашето въображение, съпричастност и дух често се проявяват баш в недоимъка, но друг път ние сами ковем съдбата си. Вместо да се опитваш да върнеш нещо свършило, като се отказваш от удобствата, намери начин да изградиш нещо ценно в новия свят с новите хора - човеци, които въпреки удобствата продължават да обичат, да се грижат един за друг и да живеят истински. Човеци, които помнят тежкото минало и успяват да извлекат красивото и ценното от него.”
“Бяхме се превърнали в собствените си сенки - черупки, пълни единствено със спомени. Изсъхнали корени, нуждаещи се от напояване под формата на любов и внимание, но времето е друго. Светът не върви така. И ние продължаваме своите разговори за трохичките, които са ни останали, за спомените, които сме натрупали, за снимките, които внуците са ни оставили... И за болките... И за смъртта..”
“Крехък е, не се връща и трябва да мислим какво искаме да кажем, да го казваме навреме - така е. Обаче, мил��, има причина да не знаем, че последните дни са последни. Не бива да прекарваме своите мигове в размисли кой е последен и кой първи, а просто да ги живеем така, както чувстваме, че е удобно в момента. Защото животът е да се живее. Просто да се живее такъв, какъвто е. Несъвършен. С любов, с омраза, с караници. Понякога без сдобрявания. С пропуски, със съжаление, с вина, дори с малко тревога,
но малко. Никога не ѝ позволявай да стане толкова голяма, че да отнеме от миговете живот, преди страховете да се сбъднат.”
“Не разбираш ли? - довърши мисълта си отпреди малко. — Най-лошият човек за днешното общество е онзи, който трябва да премахнат, за да имат чиста съвест и да не им се налага да поглеждат към себе си и своите грешки, да не им се налага да се променят, да могат да живеят така, както е удобно само за тях... Най-лошият човек е доброто.”
Страници: 132
Редактор и коректор: Мария Василева 2025
Кор��ца: Борис Савев
Издател: Елисавета Вакъвчиева
Авторката има сайт, в който ще научите повече за останалото творчество, с което радва света: https://elizabeth-alvary.com/za-men/
https://www.ozone.bg/product/mark-v-a...
💔 “ Точно това е разковничето. Някои връзки са толкова силни, че времето, пространството, дори и телата ни не могат да ги счупят. Ако душите ви са свързани в този свят, нищо чудно да бъдат свързани и в следващия.”
🌀 Започнах сборника на Ели без каквито и да било очаквания и съм меко казано приятно изненадана. Възторжена, възхитена, разглобена, разпиляна на съставни части и наново съградена. Винаги съм намирала кратките творби от този тип за изключително опасни и рисковани, защото предполагат една пълнокръвна история да бъде побрана в стегнат и малък обем. Лично за мен като автор това е огромно, а понякога и непосилно предизвикателство. Елисавета Вакъвчиева обаче не просто си го е отправила и го е приела, а се е справила брилянтно с изпълнението му.
🪐 Произведенията звучат доста различни едни от други, но ги свързва една невидима нишка - тази на живота. Във всичките му измерения, форми и невидими стихии, по-големи и необятни от всички нас. Признавам, че още с встъплението книгата ми направи силно впечатление, а първата творба беше зашеметяващо въведение към мистериозния свят, в който ще бъдем потопени.
🌀 Историите замислят, въздействат, докосват, а лично аз си поплаках още на втората и не само на нея, но както вероятно вече всички сте разбрали за емоционалността ми и как преживявам пълноценно всичко, което успява да достигне до мен.
💔 Разказите са безкрайно човешки, силни и ярки, танцуващи по ръба на време и пространство. Карат смъртта и живота да правят нежна, всепоглъщаща любов, докато се сливат в едно. Най-ужасяващото съвпадение е, че започнах и прочетох до половина книгата вечерта на Задушница. “Всеки път, когато срещахме хора по пътя, питахме колко остава до края на пътеката и докъде всъщност води тя, а те винаги ни отговаряха: „Ако не знаете къде отивате, какво значение има колко дълго ще вървите?" Тогава ти винаги казваше, че значението е голямо, защото пътят напред изглежда лесен, но прибирането кьм дома, когато веднъж си го напуснал, винаги е трудно.”
💔 Фрагментите са написани по уникален начин, който те увлича, държи те под напрежение, докато те обърква и те кара да задаваш хиляди въпроси, за да те разбие на безброй парченца, точно както “счупен буркан… и още нещо”. Човъркат сърцето, раздразват ума и просто те карат да чувстваш, да пулсираш, да дишаш насечено. Да се давиш в сълзи, докато започнеш да не можеш да дишаш, както се случи с мен, докато четях “Стойността на хората, или какво е любовта”, както и още няколко от повествованията.
🥹 След повечето се налагаше да спирам, да поемам дълбоко въздух, да пуша, да се разсейвам с нещо, докато ми мине. Действително изобщо не очаквах това, а Елисавета Вакъвчиева преобърна ума и света ми с краката нагоре. Нямам идея защо никога досега и никъде не съм срещала сборника, но писах да го добавят в гуудрийдс, както и ви го препоръчвам от сърце. “И ако все пак някога много искам да ти кажа нещо, а теб те няма? - промълвих загледан в огъня. - Ако съм забравил да ти доразкажа края на някоя история?- Разкажи го на вятъра - отвърна. - Той ще донесе важното до мен. - А как ще разбера, че е стигнало? - Ако още ме мислиш и разказваш на вятъра за мен, ако сърцето още те свива при мисълта за приятелството ни, значи е стигнало. Хората не умират със смъртта на телата си. Изчезват, когато бъдат забравени.”
💔 Темите обхващат приятелство, болка, раздели, прераждания, загуба, раздели, любов, преходност и сякаш всяка история диша и пулсира в нас, докато я четем. Пърха като крилца на пеперуда, за да ни напомни мимолетността, тленността и кратковременността ни. След като приключат с нас, ще искаме да прегърнем любим човек; да позвъним на близък; ще оценим живота, поглеждайки го с нови очи, но не изпълнени с клишета или истерично “като за последно”. А простичко, тихо, смирено и изплакали очите, душите, неизказаните болки. “Има милиони вселени и една много мъничка, прозрачна ниша... Голяма е колкото детска книжка... Като отвориш
страниците ѝ, ще видиш нарисувана маса, домът е уютен и подреден. Чист, а въздухът ухае вкусно. От едната страна на масата седя аз, а от другата - ти. Тук сме мъж и жена. Току-що сме признали чувствата си... най-сетне.”
💔 В общи линии не просто няма разказ, който да не харесам, а всеки ме разтърси из основи. От всеки извадих поне по един цитат, който си запазих. Авторката е новатор и изследовател на човешката душа. Сякаш самата тя е била хиляди неща в хиляди различни животи - жена, мъж, дете, старец, просяк, надежда, покаяние, вяра, блудница, откривател, воин, мост между минало, настояще и бъдеще. Еднакво добре пресъздава образите на всичките си герои и е възрастово, полово, принадлежностно неопределима. Мъдра като преминала през необятността на вечността душа.
💔 Разказите са общо 16 на брой, а последният озаглавен “Край?” може да се тълкува и като епилог, завършек, начало на нещо ново. Трудно бих излъчила само няколко любими, защото всички ми станаха такива, но все пак ще изброя някои заглавия. Те са: “Алтернативни вселени”, “Стойността на хората, или какво е любовта”, “За счупените буркани… и още нещо”, “Ти гониш”, “Най-лошият човек на земята”, “Край?”.
🥹 Въпреки всичко казано дотук, не ви гарантирам, че ще преживеете “Марк в алтернативните вселени” по същия начин. Може да ме е уцелила в правилния момент или просто да съм се огледала в нея, но няма как да знаем, докато не я прочетете. Благодаря на Ели за доверието! Книгата ти е страхотна! Искам да я виждам много по-често и постоянно в ревюта. Ако поставя всички извадени от сборника пасажи, ще трябва да го прочета на глас или да го препиша в цитати почти целия. ♥️♥️♥️
И все пак, още малко цитати: 😃 (неизбежно е)
“- Щото така сме устроени. Все да търсим проблеми, да има нещо за решаване. Ние сме създатели, изобретатели, поправячи... Когато животът стане прекалено лесен, започваме да откриваме проблеми там, където ги няма... Тези проблеми са непознати в природата и са дори по-трудни за преодоляване от онези, с които аз съм се борил. Моите ги усещах някак реални, оправдани - буря, срещу която можеш да се изправиш. Вие се борите с невидими врагове и няма как да разберете кога и дали сте ги победили. Опитай се да се отпуснеш, синко. Да се насладиш на лекия живот. Не търси моето - него отдавна го няма. Просто живей по-спокойно в своето и по-често си напомняй колко ти е леко. Изключвай телефона, който не спира да ти разказва колко е тежко в момента в Африка, каква война се води на друг континент и още, и още тъжни истории... За хората като теб това не са новини, а се превръщат в лични мъки и ти ги преживяваш, докато стоиш надалеч от тях, в пълна безопасност. Смятам, че на хората не е отредено да знаят толкова много за външния свят - полезно е, но пък им пречи да обърнат внимание на света непосредствено около тях. Това те натоварва и изтощава, а мислите ти са с чужди деца някъде далеч, докато неглижираш твоите, толкова близо до теб. Ако можеш да помогнеш - давай; ако не можеш - остави всичко. Това не е твоят момент за мъка, ще страдаш чак тогава, когато дойде твоето време.”
“ - Не е тяхна вина. Те са родени в друг свят. Не по-лош, просто... друг. И в него има други неща за обичане. Ама ти все пак трябва да им покажеш и всичко ценно от твоя, да им завещаеш душичката. Не като говориш, а като живееш според вижданията си, така че да го видят и те. Затова си тук. Да си го припомниш. Не да се върнеш. Истината е, че удобствата ви дадоха много приятен живот и с него убиха стария свят, старите хора. Понякога мисля, че човеците не бива да имаме толкова удобства. Нашето въображение, съпричастност и дух често се проявяват баш в недоимъка, но друг път ние сами ковем съдбата си. Вместо да се опитваш да върнеш нещо свършило, като се отказваш от удобствата, намери начин да изградиш нещо ценно в новия свят с новите хора - човеци, които въпреки удобствата продължават да обичат, да се грижат един за друг и да живеят истински. Човеци, които помнят тежкото минало и успяват да извлекат красивото и ценното от него.”
“Бяхме се превърнали в собствените си сенки - черупки, пълни единствено със спомени. Изсъхнали корени, нуждаещи се от напояване под формата на любов и внимание, но времето е друго. Светът не върви така. И ние продължаваме своите разговори за трохичките, които са ни останали, за спомените, които сме натрупали, за снимките, които внуците са ни оставили... И за болките... И за смъртта..”
“Крехък е, не се връща и трябва да мислим какво искаме да кажем, да го казваме навреме - така е. Обаче, мил��, има причина да не знаем, че последните дни са последни. Не бива да прекарваме своите мигове в размисли кой е последен и кой първи, а просто да ги живеем така, както чувстваме, че е удобно в момента. Защото животът е да се живее. Просто да се живее такъв, какъвто е. Несъвършен. С любов, с омраза, с караници. Понякога без сдобрявания. С пропуски, със съжаление, с вина, дори с малко тревога,
но малко. Никога не ѝ позволявай да стане толкова голяма, че да отнеме от миговете живот, преди страховете да се сбъднат.”
“Не разбираш ли? - довърши мисълта си отпреди малко. — Най-лошият човек за днешното общество е онзи, който трябва да премахнат, за да имат чиста съвест и да не им се налага да поглеждат към себе си и своите грешки, да не им се налага да се променят, да могат да живеят така, както е удобно само за тях... Най-лошият човек е доброто.”
Страници: 132
Редактор и коректор: Мария Василева 2025
Кор��ца: Борис Савев
Издател: Елисавета Вакъвчиева
Авторката има сайт, в който ще научите повече за останалото творчество, с което радва света: https://elizabeth-alvary.com/za-men/
https://www.ozone.bg/product/mark-v-a...
Displaying 1 of 1 review