February 24
read in February, 2021
Рядко толкова категорично мога да кажа, че не харесвам някоя книга.
Една луда жена. Един мъж, който е лудо влюбен в нея... просто ей така. Поне котето се отърва от нея. И аз, защото това беше една от най-гнусните литературни героини, които съм срещал.
Рядко толкова категорично мога да кажа, че не харесвам някоя книга.
Една луда жена. Един мъж, който е лудо влюбен в нея... просто ей така. Поне котето се отърва от нея. И аз, защото това беше една от най-гнусните литературни героини, които съм срещал.
Може и именно това, че не харесах Холи, да е причината да не харесам книгата, но ако е имало причина да я харесам... не я открих. Сигурно има, нали е някаква класика.
Поне беше кратко, това е единственото положително, което мога да кажа.
...more
February 19
read in February, 2021
Прочетох една от най-великите книги в живота си. Не преувеличавам – трудно ми е дори да започна да обяснявам, защото книгата ми хареса на толкова много нива, че всяко заслужава по 5-6 страници.
Излишно е да пиша ревю и да възхвалявам авторката, тъй ка
Прочетох една от най-великите книги в живота си. Не преувеличавам – трудно ми е дори да започна да обяснявам, защото книгата ми хареса на толкова много нива, че всяко заслужава по 5-6 страници.
Излишно е да пиша ревю и да възхвалявам авторката, тъй като книгата е класика и е лесно да предположа, че достатъчни по-умни от мен хора са я прочели и са признали майсторството на Маргарет Мичъл. Аз поне не видях нито едно слабо място в книгата.
ПОЛИТИЧЕСКИКОРЕКТНИЯТ ЗАЛЕЗ НА РАЗСЪДЪКА
По-интересно ми е да пиша за политическата страна на литературата и на четенето. Ако скролнете надолу, ще видите, че има няколко души, които са дали по една звезда на книгата. И причината, посочена в ревютата им, е винаги една и съща – расизъм.
Знам, че трябва да ми е тъжно за тези хора, но по-скоро се ядосвам. Книгата по много интелигентен и ироничен начин осмива вкопчването в предразсъдъци и модерни норми и ценности, които хората считат за изначални, всеобхватни и вечни, но всъщност един повей на вятъра е достатъчен, за да ги разруши. Колко трябва да си глупав или да ти е промит мозъка, за да прочетеш тази книга и да кажеш, че ѝ даваш една звезда… защото не отговаря на твоите изначални, всеобхватни и вечни морални норми и ценности.
Коментари от този род напълно затвърждават мнението ми, че много от младите хора могат да разсъждават единствено с абсолютни категории и то само ако някой им посочи кое нещо е бяло и кое черно (шегата се получи неумишлено). А това е тъжно, защото именно тези хора са бъдещите читатели и (за съжаление) бъдещите писатели.
Дори Маргарет Мичъл да защитаваше робството и расизма, това не е причина да отречем качествата ѝ като писател - способността ѝ да изгражда невероятни герои и да разказва историята си по най-запленяващия възможен начин. Един писател може да е изключително талантлив, без да има и една правилна идея или възглед. И обратно – много писатели може да имат изключително правилни възгледи и мнения, но да са посредствени творци.
А в случая Мичъл не само не показва одобрението си към робството, но дори го осмива – най-вече с частите, в които бившите робовладелци се възмущаваха от използването на затворници за работа и лошото отношение към тях… защото все пак са човешки същества, нали. За разлика от негрите.
Да отречеш, че това е една от най-великите американски книги, е все едно аз да опитам да отрека, че Маргарет Мичъл има неправилни и остарели представи за чернокожите. Но знам, че ако можеше да дойде сега, тя сама би оценила иронията на това. Защото авторката на книгата, която се подиграва на насадените от обществото предразсъдъци, сама е продукт на едно такова общество и неговите предразсъдъци.
Ако Маргарет Мичъл стане от гроба и пренапише книгата си, тя би звучала малко по-различно, но пак нямаше да се приеме. Защото дефиницията за „расистко“ днес е много по-различна – всичко, което допуска вероятността моето мнение да не е 100% правилно.
Хората, които дават по една звезда, се дразнят, че конфедератите са представени като хора, а не чудовища, които изтезават и убиват роби. Войниците на Юга са представени като смели и целеустремени, готови да се хвърлят в обречена битка заради принципите си. И доколкото съм запознат с Американската гражданска война, така е било наистина.
И това, че Маргарет Мичъл ни дава другата гледна точка, прави книгата още по-ценна. В днешно време никой няма да се осмели (а ако се престраши, няма да му позволят) да покаже, че от другата страна също са се сражавали хора - имената, които днес се хулят и паметниците, които се бутат, са били роднини на хора, които искат да почитат паметта им, без значение, че са се сражавали на губещата страна (което, всеки запознат с историята ще потвърди, автоматично означава „грешната“ страна).
Ще ми се да вярвам, че изкуството е по-силно от фанатизма и дори да дойде време, в което тази книга ще бъде горена, забранявана или (най-лошото) цензурирана, все някъде ще се запазят копия и в едно по-спокойно бъдеще някой ще я намери, ще я прочете и ще осъзнае, че държи в ръцете си най-великия роман в американската литература.
Горещо препоръчвам книгата на всеки, който иска да прочете роман, в който всяка страница, всяко изречение и всяка дума си е на мястото. Рядко ми се случва да се влюбя толкова бързо и силно и с нетърпение чакам да минат 4-5 години, за да се върна към книгата.
П.П. Обичам Рет Бътлър!!!
...more
February 17
"
После ще ми обясняваш за рибки-бананки... и всичко останало в тази книга.
"