Metodi Markov > Recent Status Updates

"Злото на краля" от Елизъбет Беър. Хареса ми, необичайни персонажи и приключения - смес от китайска и пиратска реалност. 5*

"Колгридската главоблъсканица" от Рич Ларсън. По-скоро стиймпънк история, но много добре написана. 5*

Според мен, този сборник е доста далеч от жанра "Меч и магия". Доста произволно подбрани разкази, често не съвпадащи с обявената основна идея. Преводаческите бъгове също не помагат...

"Димът на златото е слава" от Скот Линч. Чудесен разказ - 5*. Жалко, че Скот сериозно е зациклил с четвъртата част от серията "Лъжите на Локи Ламора", която очакваме вече години, защото той пише отлично.

"Димът на златото е слава" от Скот Линч. Чудесен разказ - 5*. Жалко, че Скот сериозно е зациклил с четвъртата част от серията "Лъжите на Локи Ламора", която очакваме вече години, защото той пише отлично.

"Когато бях разбойник" от Елън Къшнър - средна работа, 3*.

"Дълга, студена диря" от Гарт Никс. Не за пръв път се срещам с героите на австралиеца - сър Хиъруорд и неговата магическа кукла Фиц, приключенията им винаги ми носят удоволствие. Това е последният хронологично за сега разказ с тях, свалих си първите три на английски. 5*

"Хрунтинг" от К. Дж. Чери - свързан със скандинавския мит за Беоулф разказ. Хареса ми - 4*.

"Присмехулната кула" от Даниел Ейбрахам - слабичко, 2,5*.

Какво ли е "широка локва от неизменна кал"...

"Тържество на добродетелите" от Уолтър Джон Уилямс - среден 3*.

""Аз съм красив мъж", каза Аполон Врана" от Кейт Елиът. Доста оригинални герои е събрала авторката в този разказ, който е по-скоро в жанра "алтернативна история". Допадна ми доста - 4,5*.

Първият класически разказ "Меч и магия" в сборника - "Мечът на съдбата" от Матю Хюз. Хареса ми, 4*.

“Скритото момиче” от Кен Лиу. Хубав разказ, в съзвучие с тези от сборника му издаден и на български - “Хартиената менажерия”.

"Мечът на баща ѝ" от Робин Хоб. Главната героиня е уникално куха, разказът не е лошо написан, но дразни доста. Чел съм трилогията ѝ за Шута отдавна и тя беше средна хубост.

Сборникът започва обещаващо, с разказът на К. Дж. Паркър - автор, чиито романи не са превеждани на български, което отчитам като пропуск. "По-добрият печели" е разположен в света на единствената книга, която съм чел от писателя на английски - "Остриета". Допадна ми - 5*!

Предговорът на Дозоа е доста интересен.

Сетих се какво ми липсват - яките лафове от книгите му за възрастни!

Ем се изяснява полека, за какво иде реч, ем не е ясно. И нещо куца, но не мога да определя точно какво. Има и три-четири грешки в текста, които пък ептен не схващам...