Adelina

“Следващия път, когато се влюбвам, ще трябва много да внимавам"
- помисли си тя. Обеща си още едно нещо, което възнамеряваше строго да спазва.
Никога повече да не тръгва с писател, колкото и очарователен, чувствителен, духовит или забавен да е той.
В крайна сметка писателите не си струваха усилието.
Емоционално излизаха прекалено скъпи, а и поддържането им беше много сложно.
те бяха като прахосмукачки, които все се повреждат, а само Айнщайн би могъл да поправи.
Искаше й се следващият й любовник да не е прахосмукачка, а най-обикновена метла.”
― Ричард Бротиган, Sombrero Fallout

“Неслучайно избрах глагола "саботирам". Не знаех нищо за етимологията му, но чувах в него думата "сабо" и мислех за моите тичащи крака.
Елена искаше да се "саботирам" за нея, тоест да се стъпча със собствените си крака.
Тичах и си представях, че земята е моето тяло и че го тъпча с дървени обувки, за да се подчиня на моята хубавица, и че ще го тъпча, докато изпадне в агония.
Усмихвах се на тази прекрасна перспектива и все по-усилено "саботирах", като минавах на по-голяма скорост.”
― Amélie Nothomb, Le Sabotage amoureux

“– Ох, Радо… Витяците да не зреят като домати! – възкликна той. – Нали се иска обич! Виж, при нас зачеването не е чиста физиология. Ако двойка шаркани, змей и змеица, не се обичат поне дванайсет яра, един янкотъл, никога няма да заченат змейчета, колкото и секс да правят… пък и що за секс е това без любов! Някои неща не се делят на половинки. Любене без любов е половин кеф. А половин кеф не е никакъв кеф, а обикновена чекия. Такива сме, Радо. И не искаме да го променяме, въпреки че заради това като вид се размножаваме много бавно. Никой не желае да впряга Любовта само защото Ятото изпитва нужда от по-особени воини… Прощавай, това не само е неетично, но и в крайна сметка неефективно. Любовта не може да бъде впрегната за нещо си. Тя е твърде мощна стихия, от която и не всякаква магия става. Или следваш Обичта, или… – Крилан махна горчиво с лапа. – Или съдбата си, каквато и да е тя…

Дичо се пресегна и потупа змея по хълбока, шарканът трепна изненадан.

– Романтик… Впрягат я, Иване. Разбираш какво имам предвид.

– О, да. За жалост, разбирам. Само дето се оказва, че в хамута е впрегната не точно Обичта, а нещо опорочено или примитивно, непълно… Може да е секс, може да е някоя друга съставка от Силата, нейна по-бедна проява, само че не и онова, дето върши чудеса в истинския смисъл на думата. Стихията, която сътворява светове, причината да се раждат галактики и звездите в тях. Звездите, Радославе! Плодове на Обичта на Всемира!”
― Николай Теллалов, Слънце недосегаемо

“Точно затова съществуваме ние, за да влачат хората цял живот страха като камък на шията и настъпи ли техният час, да приемат смъртта като освобождение, Рая, Рай или ад, или пък едното нищо, ни вълнува много по-малко, отколкото обикновено се смята, религията, господин философ, е земно дело, няма нищо общо с небесата, Не това сме научени да чуваме, Все нещо трябваше да кажем, зада направим привлекателна стоката, Това означава, че всъщност не вярвате във вечния живот, Преструваме се.”
― Жозе Сарамаго, Death with Interruptions