Adelina

Add friend
Sign in to Goodreads to learn more about Adelina .

http://www.knigozavar.com
https://www.goodreads.com/knigozavar

The Undoing Proje...
Rate this book
Clear rating

progress: 
 
  (page 156 of 368)
"1/2 от книгата е прочетена и все още не съм сигурна каква е целта ѝ - дали е биография, дали е психологически профил, дали е очерк на последния век през очите на преживелите го или нещо помежду?

Не очаквам да ми се изясни до края, честно. :D"
Apr 10, 2020 08:14AM

 
When the Moon Was...
Rate this book
Clear rating

progress: 
 
  (page 177 of 273)
"Опитвам се да я завърша сигурно повече от година и все не върви и не върви.
А проблемът не е в книгата - тя върви леко, повествуванието се лее, написана е чудесно и все пак, все пак..."
Apr 10, 2020 08:12AM

 
Loading...
“Следващия път, когато се влюбвам, ще трябва много да внимавам"
- помисли си тя. Обеща си още едно нещо, което възнамеряваше строго да спазва.
Никога повече да не тръгва с писател, колкото и очарователен, чувствителен, духовит или забавен да е той.
В крайна сметка писателите не си струваха усилието.
Емоционално излизаха прекалено скъпи, а и поддържането им беше много сложно.
те бяха като прахосмукачки, които все се повреждат, а само Айнщайн би могъл да поправи.
Искаше й се следващият й любовник да не е прахосмукачка, а най-обикновена метла.”
Ричард Бротиган, Sombrero Fallout

Amélie Nothomb
“Неслучайно избрах глагола "саботирам". Не знаех нищо за етимологията му, но чувах в него думата "сабо" и мислех за моите тичащи крака.
Елена искаше да се "саботирам" за нея, тоест да се стъпча със собствените си крака.
Тичах и си представях, че земята е моето тяло и че го тъпча с дървени обувки, за да се подчиня на моята хубавица, и че ще го тъпча, докато изпадне в агония.
Усмихвах се на тази прекрасна перспектива и все по-усилено "саботирах", като минавах на по-голяма скорост.”
Amélie Nothomb, Le Sabotage amoureux

Николай Теллалов
“– Ох, Радо… Витяците да не зреят като домати! – възкликна той. – Нали се иска обич! Виж, при нас зачеването не е чиста физиология. Ако двойка шаркани, змей и змеица, не се обичат поне дванайсет яра, един янкотъл, никога няма да заченат змейчета, колкото и секс да правят… пък и що за секс е това без любов! Някои неща не се делят на половинки. Любене без любов е половин кеф. А половин кеф не е никакъв кеф, а обикновена чекия. Такива сме, Радо. И не искаме да го променяме, въпреки че заради това като вид се размножаваме много бавно. Никой не желае да впряга Любовта само защото Ятото изпитва нужда от по-особени воини… Прощавай, това не само е неетично, но и в крайна сметка неефективно. Любовта не може да бъде впрегната за нещо си. Тя е твърде мощна стихия, от която и не всякаква магия става. Или следваш Обичта, или… – Крилан махна горчиво с лапа. – Или съдбата си, каквато и да е тя…

Дичо се пресегна и потупа змея по хълбока, шарканът трепна изненадан.

– Романтик… Впрягат я, Иване. Разбираш какво имам предвид.

– О, да. За жалост, разбирам. Само дето се оказва, че в хамута е впрегната не точно Обичта, а нещо опорочено или примитивно, непълно… Може да е секс, може да е някоя друга съставка от Силата, нейна по-бедна проява, само че не и онова, дето върши чудеса в истинския смисъл на думата. Стихията, която сътворява светове, причината да се раждат галактики и звездите в тях. Звездите, Радославе! Плодове на Обичта на Всемира!”
Николай Теллалов, Слънце недосегаемо

“Точно затова съществуваме ние, за да влачат хората цял живот страха като камък на шията и настъпи ли техният час, да приемат смъртта като освобождение, Рая, Рай или ад, или пък едното нищо, ни вълнува много по-малко, отколкото обикновено се смята, религията, господин философ, е земно дело, няма нищо общо с небесата, Не това сме научени да чуваме, Все нещо трябваше да кажем, зада направим привлекателна стоката, Това означава, че всъщност не вярвате във вечния живот, Преструваме се.”
Жозе Сарамаго, Death with Interruptions

Николай Теллалов
“- И още, че при вас водят и владеят не най-умните, ами най… - граморът се мъчеше да намери подходяща дума. - Най такива… дето като хищници гладни са. Дето срам нямат. Дето всичкото правят тъй, сякаш земя, въздух, вода, живинки всякакви и другите хора в шепата им са? Сякаш взели са го от бащите свои, наместо да знаят и помнят, че държат го на заем от децата свои?
Радослав се радваше, че е тъмно и че е длъжен да гледа навън, а не в лицето на другаря си…
- Уви, така е. С малки изключения… които не траят дълго. Но се стараем.
- Не разумявам. Хора такива никак ум нямат. Как тогаз само глупости не вършат и не излагат се, та накрая да ги изпъди племето тяхно?
- Карат умните да мислят вместо тях.
- Как тъй? - учуди се Пагар.
- По-силни са. С големи юмруци. С много… неща, от които останалите имат нужда, и те ги раздават според това кой им се покорява. Владеят страха на хората, разбираш ли?”
Николай Теллалов, Слънце недосегаемо

51888 Аз чета — 1514 members — last activity May 31, 2019 07:35AM
Това е група за хората, за които да заявят "Аз чета" е повод за гордост.
year in books
Jacquel...
752 books | 219 friends

Петър П...
3,904 books | 653 friends

Мартин ...
511 books | 638 friends

Кремена...
1,735 books | 266 friends

Kalin
2,080 books | 2,883 friends

Milena
716 books | 99 friends

Diana D
537 books | 215 friends

Darina ...
348 books | 88 friends

More friends…



Polls voted on by Adelina

Lists liked by Adelina