Bulgaria discussion
Кой е любимият ви български роман/книга?
Аз харесвам "Осъдени души" - заради трагизъма или какво, не знам точно, но ми е при сърце. "Тютюн" е също много хубава книга. Харесва ми начина, по който Димов изгражда героите си - въпреки да правят грешни решения някак ти се струват оправдани на този етап. Или поне на мен така ми се струват. Но трагизма им определено е това, което ме очарова. =)
На мен доста български са ми любими, но най-любима ми е "Под Игото" или "Under The Yoke" както е английската версия.
Изключително трудно е да лепна ,,най-добър" на роман. Най-забавен ми се стори ,,Мисия Лондон" на Алек Попов, а най-въздействащ - ,,Естествен роман" на Георги Господинов.
Петко wrote: "Изключително трудно е да лепна ,,най-добър" на роман. "Да, затова и в заглавието реших да напиша "любим", а не най-добър.. Все пак, за да дадеш оценка за последното, най-малкото условие е да си прочел всички възможни кандидати, пък тези хора са много малко :Р
Любим - "Преди да се родя и след смъртта ми" на Ивайло Петров. Чел съм го поне 4, 5 пъти.Също така - "Хоро" на Антон Страшимиров (тук вече очаквам странни погледи) :Р
"Ние, врабчетата" на Радичков.
"Тютюн" на Димитър Димов.Вече два пъти съм я чела,сигурна съм,че пак ще го направя.Като цяло много харесвам творчеството на Димов,но "Тютюн" ми е безспорният лидер.Обожавам персонажите в него-влюбена съм както в Ирина,така и в Борис.Толкова истински и актуални са и за днешното време.Много харесвам и "Под игото",но там е главно заради българското чувство.Иначе романът няма чак такава чисто литературна стойност.
"Антихрист", Емилиян Станев. Освен това не считам, че "Под игото" е кой знае какъв повод за гордост, сравнявайки с това, което се твори в периода.
Точно в този период в България не се твори нищо (говоря за проза). Нищо просто. :) Ситуацията в западноевропейската и най-вече англоезичната литература пък е напълно несъпоставима по очевидни исторически и политически причини. "Под игото" е първият български роман и ако не повод за гордост, със сигурност е повод за значимост. :) Като цяло намирам засилените атаки напоследък към романа за доста излишни. За Емилиян Станев съм съгласна. Той и Димитър Димов за мен са двамата най-безспорно 'модерни' и 'литературни' български белетристи.
От нещата, които съм чела може би най-любим ми е "Осъдени души". "Тютюн" нещо не го тача много, с голям зор го прочетох, нещо не ми допадна.Но трябва да си призная, че не съм чела особено много български автори. Така се е случило просто. Но в момента се опитвам да наваксам! :)
Не оспорвам историческата стойност на "Под игото". Факт е, че е първият български роман и като такъв значимостта му е безспорна. Обаче живеем в XXI век, а не във Възраждането, и е крайно време съвсем обективно да си дадем сметка, че литературната му стойност е тънка. Оттогава насам има далеч по-стойностни произведения, сътворени в нашата страна.
Литературната стойност не винаги е основният критерий, когато избираме любимите си книги. Според мен "Под Игото" е интересно четиво, което допада и на хората, които са прочели само няколко книги и не се интересуват от литература. Което не е толкова ужасно, колкото изглежда на пръв поглед. Може да се използва за лесно популяризиране на българската възрожденска история, особено в чужбина. Аз също намирам "Тютюн" на най-хубавия български роман, който съм чела. В него има всичко - герои, атмосфера, епоха,сюжет, драма, прекрасен изказ, общочовешки (както обича да ги нарича баба ми:) проблеми...
Но за съжаление имам много да наваксвам със съвременното българско товрчество... Благодаря ви за идеите!
"Осъдени души" - всъщност това е и любимата ми книга въобще, макар че и на мен ми се вижда странно. С един от любимите ми филми е същото - гледах го в много впечатлителна възраст и досега не е изветряло въздействието му; така и с "Осъдени души". "Тютюн" също страшно много ми хареса. Много харесвам и Павел Вежинов, особено "Везни".
"Тютюн", "Осъдени души", "Под Игото". От съвременните български автори нямам все още...тепърва ги наваксвам :)
Трилогията „Битието, Изходът, Изборът” на Владимир Зарев
Ето и първия лист за български произведения.Предлагам всеки,който иска, да гласува за своите фаворити :)http://www.goodreads.com/list/show/60...
Violeta wrote: ""Под манастирската лоза" ми допада най-много от българските книжки."Да, и според мен е сред най-интересните постижения в литературата ни :) Има го чувството, че четеш приказки и се пренасяш в друг свят и друго време.
Блага Димитрова- "Отклонение", "Пътуване към себе си", като цяло аз много я харесвам и романите, и стиховете и.
"Железният светилник" - съвършен!
"Железният светилник" и на мен:) Има една книга "Добър ден! Аз съм рачето стаматко!" на Валентин Пламенов - любимата ми детска книжка, която, като прочетох на "старини", се оказа много по-философска отколкото е на пръв поглед :)
"Под игото" и "Пламък за свещите"-Светослав Лучников май най-много ми харесват
"Лавина" - Блага Димитрова, "Естествен роман" - Георги Господинов
"Тютюн" е любимият ми роман сред класиките. От по-новите - "18% Сиво".
Тетралогията на Талев,като най-любима от четирите ми е "Железния светилник" :)
"Tютюн", "Под Игото", "Сините пеперуди" и от новите - "Дзифт".
"Последния Асеновец" - много добра историческа книга, много ми хареса...
"Време разделно", "Снаха", "Дъщерята на Калояна"
Много харесвам разказите на Деян Енев "Българчето от Аляска".
"Железният светилник" най-много ме е впечатлил, а от съвременните - "Проект Достоевски" на Парушев. Много е добър!
"Тютюн" и една не толкова известна книга "Четиридесет часа надежда" на Кирияк Цонев
Аз много харесвам "Време разделно" на Антон Дончев... От съвременните автори скоро ми попадна "Островът" на Александър Секулов. Много свежа, много красива...
1)"Време разделно" Антон Дончев2)"Път" Ст.Ц. Даскалов
3)"Железния светилник" Д.Талев
поезия- Вапцаров
Съвременните български автори май трудно ме впечатляват...
моите любими - "нощем с белите коне"
"здравей и сбогом, дон кихот"
"железният светилник"
Аз също много харесвам "Нощем с белите коне", както и всичко друго на Вежинов, което съм чела. Не знам защо вече не го издават, каквито и да са били политическите му прегрешения, безспорно е талантлив романист и ще е жалко, ако потъне в неизвестност след няколко поколения.
"Тютюн" и "Патиланско царство" ми идват най-напред като любими. Иначе като дете обичах да си препрочитам един сборник от Добри Немиров - "Когато бях малък" и разказите на Елин Пелин и Йовков.
Определено "Тютюн" на Д.Димов и "Пътуване към себе си" на Блага Димитрова. Уникални книги...
Dani wrote: "Смятам го за най-интересния и многопластов роман в българската литература"По същите причини като Дани - и заради смелостта на автора да съчетае българската (и световната) митология, тоталитарната ни история и съвремието ни; и, най-вече, заради искрената му човечност: Слънце недосегаемо на Николай Теллалов.
добавям "18% сиво", Захари Карабашлиев
"Железният светилник", Димитър Талев "Тютюн", Димитър Димов
"Под Игото", Иван Вазов
Един от любимите ми български автори, това е Йордан Йовков, така че, ще посоча и сборниците "Последна радост" и "Старопланински легенди" (1927г.)
Kalin wrote: Слънце недосегаемо на Николай Теллалов. "Пълноземие" (Драконче 3) ме отвя, имам странното убеждение, че "Слънце недосегаемо" (Драконче 4) ще надгради емоцията и ще се превърне в новата ми любима българска книга.
Разбира се, много обичам "Железният светилник", също харесвам и "Осъдени души", но най-любими са ми петте книги "Земя за прицел" на Свобода Бъчварова. И не зная защо са толкова неизвестни, за мен лично са прекрасен разказ за първата половина на 20-ти век в България, с изпипан сюжет, с много интересни подробности за политическия, културния, финансовия, битовия живот по това време,със заинтригуващи и задълбочени герои... Нямам обяснение защо никой не се сеща за тях, на мен лично са ми любимите сред българските книги.
Vanya wrote: "Разбира се, много обичам "Железният светилник", също харесвам и "Осъдени души", но най-любими са ми петте книги "Земя за прицел" на Свобода Бъчварова. И не зная защо са толкова неизвестни, за мен л..."Защото Свобода Бъчварова е жена и следователно не може да е Велик Български Писател (TM)? Не бих се учудила, самият факт, че в бг учебници по литература няма нито една жена е показателен. Мерси за препоръката, ще си ги намеря и прочета.
Yoana, има ЕДНА жена, доколкото си спомням: Елисавета Багряна :) А за по-малките мисля, че и Дора Габе влиза в програмата. Но тези две имена са за мен единствените две известни..
Dani wrote: "Yoana, има ЕДНА жена, доколкото си спомням: Елисавета Багряна :) А за по-малките мисля, че и Дора Габе влиза в програмата. Но тези две имена са за мен единствените две известни.."
Мерси! Когато аз учих, нямаше жени, или поне аз не помня. А има жени, които са писали, освен Свобода Бъчварова, Багряна и Габе имаме и Фани Попова-Мутафова, Яна Язова, Юлия Кръстева, Блага Димитрова, Ана Карима и т.н.
"Тютюн" и "Железният светилник". Навремето ги четох една след друга. "Тютюн" ме увлече от първата страница и когато започнах "Железният светилник" бях някак разочарована, даже си спомням как обяснявах на някого колко по-добра е "Тютюн"... В последствие, докато изчета цялата четирилогия се влюбих и в нея :)
Books mentioned in this topic
Mooncakes (other topics)Nimona (other topics)
The Tea Dragon Society (other topics)
The Tea Dragon Festival (other topics)
Aquicorn Cove (other topics)
More...
Нека си поговорим за романите, повестите.. изобщо този тип проза. Сложих "книга" в заглавието, защото "Бай Ганьо" например не може да се класифицира много точно нито като сборник с фейлетони, нито като роман, а пък искаме повече поле за изява..
Така че, вие сте на ход =)