Петър Стойков's Reviews > Vainqueur the Dragon Book II

Vainqueur the Dragon Book II by Maxime J. Durand
Rate this book
Clear rating

by
2499456
's review

really liked it

Хората имаме някаква неизменна вътрешна склонност да се прекланяме пред неща по-висши от нас. Даже бих казал че е не само склонност, ами даже въпиюща нужда. През цялата ни история сме се прехласвали по богове и сме приписвали богоподобни качества на императори, фараони, пророци и шамани.

А в момента, в който убихме боговете (тоест спряхме да вярваме в тях) побързахме да си намерим нови религии и да си издигнем нови богоподобни пророци, били те Майката Земя, Социалната справедливост или Сталин. Такива сме си хората, просто. Много ни се иска да не е така, но не можем да избягаме от себе си.

Затова неизмеримо самовлюбеният, безсрамно алчният и неправдоподобно самоувереният дракон Вейнкър ни е не само истерично забавен, но и някак странно привлекателен. Да, той е абсурден в самолюбието си, но нещо дълбоко в нас ни подсказва, че това е образът на истинското величие, стига цялото това самочувствие да е подплатено.

Естествената реакция на повечето хора при среща с такова величие е или да възстанат срещу него, или да се преклонят и всячески да се опитат да живеят в блясъка му. И нашият главен герой избира (с "известно" колебание) второто, защото първото би означавало да стане на секундата драконска закуска.

Това го въвлича в известни приключения, които продължават около 1500 страници, всяка една от които е задъхващо забавна, особено ако си падате по игри тип RPG.
flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Vainqueur the Dragon Book II.
Sign In »

Reading Progress

November 7, 2020 – Started Reading
November 7, 2020 – Shelved
November 7, 2020 – Finished Reading

No comments have been added yet.