Петър Стойков's Reviews > Vainqueur the Dragon Book I

Хората имаме някаква неизменна вътрешна склонност да се прекланяме пред неща по-висши от нас. Даже бих казал че е не само склонност, ами даже въпиюща нужда. През цялата ни история сме се прехласвали по богове и сме приписвали богоподобни качества на императори, фараони, пророци и шамани.

А в момента, в който убихме боговете (тоест спряхме да вярваме в тях) побързахме да си намерим нови религии и да си издигнем нови богоподобни пророци, били те Майката Земя, Социалната справедливост или Сталин. Такива сме си хората, просто. Много ни се иска да не е така, но не можем да избягаме от себе си.

Затова неизмеримо самовлюбеният, безсрамно алчният и неправдоподобно самоувереният дракон Вейнкър ни е не само истерично забавен, но и някак странно привлекателен. Да, той е абсурден в самолюбието си, но нещо дълбоко в нас ни подсказва, че това е образът на истинското величие, стига цялото това самочувствие да е подплатено.

Естествената реакция на повечето хора при среща с такова величие е или да въстанат срещу него, или да се преклонят и всячески да се опитат да живеят в блясъка му. И нашият главен герой избира (с "известно" колебание) второто, защото първото би означавало да стане на секундата драконска закуска.

Това го въвлича в известни приключения, които продължават около 1500 страници, всяка една от които е задъхващо забавна, особено ако си падате по игри тип RPG. Книгата е писана в интернет и все още може да се намери там.