Петър Стойков's Reviews > Three Worlds Collide

Хората сме много "морални" същества - имаме неистова нужда да си изграждаме морални правила, да ги възприемаме за правилни и да ги защитаваме. Това е част от нашата природа и не можем да го избегнем, колкото и да се стараем.

Независимо дали ги обличаме в религия, идеология или "светоглед", всички си мислим, че начинът, по който мислим и възприемаме света и действията на другите хора е единственият правилен. Дори да се имаме за много "толерантни", много лесно се намират въпроси, пред които моралното ни чувство почва да беснее и ни превръща в кръвожадни диваци, които крещят в лицето на "лошия" колко е лош и искат да му разбият главата с камък.

И наистина, моралът е толкова дълбоко и коренно заложен в мозъците ни, че може да накара и най-цивилизования човек да се превърне в демон, да го накара не само да върши неизброими злини, ами и най-лошото: да го накара да си мисли, че е прав, когато ги върши, че той е добрият, а тия, които страдат от ръката му са лошите.

Това състояние на нещата може да се види всеки ден в обществото ни, в политиката, в историята. Даже днес съвсем не са малко хората, даже в цивилизования западен свят, които крещят по улиците, събират се на тълпи да палят и чупят и искат да разбиват главите на "другите" - със съвсем благородни мотиви, естествено.

Но какво ще стане, ако доведем моралните си чувства до абсурдни висоти, в абсурдна ситуация? Колко хора трябва да убием, за да възтържествува доброто?