Петър Стойков's Reviews > Extreme Ownership: How U.S. Navy SEALs Lead and Win

Extreme Ownership by Jocko Willink
Rate this book
Clear rating

by
2499456
's review

really liked it

Мрънкачите безспорно са едно от най-дразнещите неща в тази и близките три вселени. Всички познаваме досадно много хора, на които все нещо не им е наред и все някой им пречи и те не се свенят да се оплачат от това на който има нерви да ги слуша, както и на всички останали, които нямат.

Може би си мислите, че мрънкачите нямат нищо общо с концепцията за това какво е "истина" и различните виждания за това, но имат, даже много.

Значи, обичайното определение на "истина" е нещо, което е, нали,... истина, което е вярно, което е така, наистина се е случило или се случва и т.н. Само че има и друго определение, на което ви приканвам да обърнете внимание и то е описано от Джордан Питърсън, макар че не го е измислил той.

Значи, истина може да бъде нещо, което не точно се е случило, но описва света така, че да го разберем и да ни е от полза. Например, баснята за лисицата и киселото грозде очевидно не се е случила наистина - лисиците не могат да говорят с гаргите. Но още по-очевидно, баснята описва вярно част от света и човешката природа, и ни помага да ги разберем. В този смисъл, баснята е вярна и това, което казва е истина.

На мен, като атеист, ми беше трудно да го призная, но същото важи и за Библията и други древни и религиозни книги и истории.

Сега да се върнем на мрънкачите. Те са дразнещи за всички, защото очевидно мрънкачеството с нищо не им помага. Дори това, от което се оплакват да е вярно (т.е. да е истина), мрънкането не може да промени това, могат да го променят само действията. Или не могат, но мрънкането и срещу това не помага.

И тук вече стигаме до темата на книгата, която описва нещо, което може да помогне - а именно една лъжа, която ако приемем за истина, става истина в оня, гореописания смисъл - т.е. започва да ни помага да действаме, вместо да мрънкаме.

Extreme ownership има няколко глави, описващи различни аспекти на лидерството и личната инициатива, но основната идея е описана в заглавието - идеята, че ако приемеш, че ВСИЧКО в живота ти зависи само и единствено от теб и че ти си единственият човек, виновен и отговорен за всичко, което се случва, това ще те накара да мислиш и действаш по начин, който ще ти помогне и ще ти е полезен.

Шефът ти дава идиотски нареждания? Той може да е идиот, но ти не можеш да направиш нищо по въпроса. Това, което можеш да направиш е да разбереш, че не си му обяснил достатъчно добре (като за идиоти) ситуацията. Подчинените ти са некадърници? Ти си човекът, който трябва да ги мотивира или изгони или каквото там решиш. Да се вайкаш над свършени факти няма смисъл, нито да вдигаш ръце безпомощно. Или се справяш със ситуацията или не.

Авторът, Джоко Уилинк, е бивш офицер от Морските тюлени и описва всяка от идеите си за лидерство и инициативност чрез един пример от военното му ежедневие в бойните действия в Ирак и един пример от компаниите, които консултира.
6 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Extreme Ownership.
Sign In »

Reading Progress

May 18, 2020 – Started Reading
May 18, 2020 – Shelved
May 31, 2020 – Finished Reading

Comments Showing 1-1 of 1 (1 new)

dateDown arrow    newest »

Стефан Радев Къде другаде има засегната концепцията за ИСТИНА СВЪРЗАНА С КАК ЧОВЕК ДЕЙСТВА. Аз за първи път я срещнах от онзи 2часов подкаст на Питърсън и Сам Харис. Като цяло единствената друга книга, ковто знам в която се говори за като първооснова на всичко, т. Е. Всякаква друга дискусия тръгва оттам - а именно от това, че хората освен да мислим и философстваме по някакви въпроси И ДЕЙСТВАМЕ (бездействието също бидейки вид действане) беше книгата на Човешкото действие на Лудвик Вон Мизес (Human action).

Хората от Австрийската икон. Школа и Джордан Питърсън са буквално единствените хора които наблягат на ДЕЙСТВИЕТО ксто на нещо не само значително, ами ОТ ПЪРВОСТЕПЕННА ВАЖНОСТ.

Сам Харис, например почти дори не споменава думата ДЕЙСТВИЕ (action). Дори в абсурдната си книга Свободната воля Харис говори за това как не контролираме мислите си (както собствените си, които ни удрят отнякъде, така и мислите и идеите които идват казани отвън от други хора). Харис, а така също и буквално всички "мислители" и deep мъдретци от съвремието (освен може би теолози) като цяло пропускат ДЕЙСТВИЕТО. Сякаш мислите и идеите автоматично се транслират в ДЕЙСТВИЯ, И щом човек ненможе да контролира мислите си съотвено не може да контролира и действията си (общо взето това му е тезата в книгата Free will). Само дето действията са нещо много различно от просто мисли. Като си движа ръката, аз извършвам нещо много по-разлипно от мислене.

Друг по-стар Автор който лееко загатва нещо за ЧОВЕШКОТО ДЕЙСТВИЕ е Шрьодингер в книгата (лекцийте си) си Какво е животът, където преразказва сиричуъл идеята, че тъй като съзнанието, човека е нещо много различно от останалата материя поради способността ди да БУКВАЛНО ДВИЖИ материята, - мърфайки си ръката ти раздвижваш (по бвкакъв особен начин) атомите които изграждат ръката си.. Когато хванеш един камък и го метнеш ти - изгрсфен от атоми, местиш ( и то не просто по автоматичен начин, както е вятъра или гравитациата, ами по кажи речи мистериозен начин) атомите изграждащи камъка. И съответбо, заключава Шрьодингер не е толкова неочаквано да се каже, че действащия човек е ефин вид БОГ в наща вселена, или поне притежаващ "божия способност" да движи материята по своя воля.

Трябва да видя как точно го беше казал, но кат цяло наистина е спууки като се замисли човек. И не казвам, че не е ясно как моторната част пред централната бразда на на мозъка заражда невроимпулси, които се предават по нерви до мускулите на крайниците съкращавайки ги. Особеното е, че в основата на тези процеси е РЕШЕНИЕТО за действие. Сякаш 99% от интелектуалците (включае и невролозите и невроучените, които също са мн антисвободна воля) изпускат нещо толкова очевидно.
А именно, че човешкото действие е цялостбо СПУУКИ феномен в тази уж детерминистична вселена.

Друг АВТОР, който знам, който ЗА МНОГО МАЛКО загатва и говори за ЧОВЕШКОТО ДЕЙСТВИЕ е Соуел в книгата (която за сефте ти препоръчвам :D) Знания и решения - където под решения се име предвид РЕШЕНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЯ ( ОПРЕДЕЛЕНО по-добро заглавир било Знание, решения и действия) казвайки още в първата глава...

(цитирам по спомен) "Достигането до знания никога не може да бъде напълно сигурно. Самия живот може да е сън, а логиката заблуда, НО ПОНЕЖЕ ХОРАТА ДЕЙСТВАМЕ, то неизменно трябва да вземаме решения за това как да действаме. И колко уверени сме в решенията, които вземаме и действията, които предприемаме зависи от това колкото сигурно знаем последствията от тези решения и действия."

Така както каза, ако човек повярва в една конкретна неистина (и започне да действа спряно нея) тя постепенно започва да се превръща в истина.

Струва ми се, че детерминистите като Сам Харис, и фенове и компания не желаят да повярват в неистината, че има свободна воля, и съответно от тяхната перспектива тя ди стои неистина. И е нормално да напише книга за това как това което от неговата тераса изглежда неистина е неистина.

Но, ако човек постъпи обратно и повярва, приеме за истина "неистината", че свободната воля съществува, и поеме оунършип за всичко в своя живот и започне да действа така то неистината плавне се превръща в истина.

Изводът ми е, че хора като Сам Харис и писанията им, които базират популярността си на това, че са "майндблоуваши"- този тип хора, въпреки добрите си намерения и поне на хартия "грижовбост за човечеството" са цялостно вредни паразити за обществото. Но към това мнение постепенно преминавам още от първия път когато изслушах книгата на Соуел за Интелектуалците и обществото виждайки какви мизерии са натворили дълбоките мислители (и френски и не само) през 20ти век.

А това, че толкова очевиден феномен, като човешките решения за действия не може да бъде обяснен с думи, не означава нито, че е маловажен, еле па, че не съществува.

А ако е маловажен или несъществуващ при анализа на някой философ то това говори единстврно, че този философ е сляп за очевидното.

След като отрких това се заслушах как почти никога Сам Харис не употребява думата ACT, ACTING, ACTION, а все говори за мислене, и в контраст КОЛКО ЧЕСТО ПИТЪРСЪН счоменавани в лекциите и в книгите си думите ACT, ACTION и пр.


back to top