Петър Стойков's Reviews > The Nurture Assumption: Why Children Turn Out the Way They Do

The Nurture Assumption by Judith Rich Harris
Rate this book
Clear rating

by
2499456
's review

it was amazing

Замисляли ли сте се, защо децата на емигранти в някоя страна, които са родени в нея, говорят местния език като местни, а не с тежкия акцент на родителите си? Та нали децата се научават да говорят от родителите си, затова е толкова важно още от бебета (и даже още от корема на майката) да им говорим, да им четем и всячески да общуваме с тях?

Отдавна е известно, че дебатът Nature/Nurture се решава грубо казано 50/50 - горе долу половината от това, което представлява човек му е вродено, а останалата половина се развива на база вроденото, но под влияние на "околната среда". Добре де, но какво точно е "околната среда"?

Общото мнение на всякакви психолози и експерти по гледане на деца е, че основната "среда" за развитието на децата са семейството и родителите им. Това се смята за безспорно и съществуват безброй книги с указания как точно да отглеждаме децата си така, че те да се развият както сме си наумили, че трябва. Дали обаче данните на изследванията подкрепят тази приета от всички теза?

На пръв поглед да - колкото книги за гледане на деца има, десет пъти по толкова са изследванията, на които съветите в тия книги са базирани. И всички тия изследвания сочат, че семейната среда е най-важното нещо за развитие на децата. Нима това не е очевидно?

За някои хора обаче, които обичат да си блъскат главите в стени, явно не е очевидно. Авторката на The Nurture Assumption: Why Children Turn Out the Way They Do сама е писала книги за възпитание на деца - докато не е забелязала, че нещо не се връзва. Затова е посветила десетилетие от живота си да изучи задълбочено изследванията по въпроса, да ги разгледа критично и да установи, че да - наистина нещо не се връзва.

За да не хлевоустя излишно ще кажа направо, че изводите и са доста любопитни - децата се учат основно от другите деца, а не от родителите си. От тях се учат да говорят, от тях се учат как да се държат, от тях се учат какво да обличат, дали да пушат, дали да учат или да пушат трева. Буквално "С какъвто се събереш - такъв ставаш."

Според Джудит Рич Харис влиянието на групата приятели и роднински деца, с които израства детето е от най-голямо значение (след вродените им способности и качества) за тяхното развитие и за това какви ще станат като личности. Разнородната група деца (представяй си нещо като "Синьо лято") е била основната среда за развитие на деца и тийнейджъри още от зората на човечеството насам.

Книгата е доста дълга, но изключително интересна и макар най-вероятно да наведе доста амбициозни родители към убийствени мисли, ще промени виждането ви за това какво ни е направило такива, каквито сме.
7 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read The Nurture Assumption.
Sign In »

Reading Progress

March 11, 2020 – Started Reading
March 11, 2020 – Shelved
March 11, 2020 – Finished Reading

No comments have been added yet.