Петър Стойков's Reviews > One Nation Under Therapy: How the Helping Culture Is Eroding Self-Reliance

One Nation Under Therapy by Christina Hoff Sommers
Rate this book
Clear rating

by
2499456
's review

really liked it

Направило ли ви е впечатление, че по филмите американците много ходят на психотерапия? Не само на вас и не е само по филмите - в САЩ психологията е много повече на мода, отколкото в Европа и всякакви квалифицирани и неквалифицирани "терапевти" се борят със зъби и нокти да убедят всеки човек, че трябва да им дава пари.

Медикализирането на нормални човешки емоции и състояния отдавна е склонност на психологията и даже психиатрията - и това се усеща не само в САЩ вече. Съвсем нормално е човек да е тъжен след загуба на близък или преживяна лична или обществена трагедия или опасност, но не това искат да чуят хилядите психолози, които се опитват да "лекуват" нормалните човешки емоции с терапии или лекарства.

В това не би имало нищо кой знае колко лошо, ако прекаленото вторачване в чувствата и преживяването на емоциите на човек всъщност не ги усилваше - така отново и отново изследвания доказват, че огромната част от хората сами се справят по-добре със своите нормални емоции след загуба на съпруг/а или дете, след катастрофа или тежка болест. Специализирана терапия помага само на малка част хора, които не могат да се справят сами, а на останалите тя всъщност вреди.

В Европа общественото разбиране за нуждата от психотерапия е по-здравословно, но вредното въздействие на медикализацията на човешките емоции вече си е проправило път в специализираните институции като образование и съдебна система. Вече и тук невъзпитаното и невъздържано поведение на децата бива извинявано с всякакъв вид "психични разстройства", "тежка домашна среда" и толерирано в училище, а престъпници все по-често биват гледани благосклонно от съда, защото са "имали тежко детство" или поради "културните им особености". Наркоманиите пък са вече "болест", която не е по вина на "болния".

Това омаловажаване на личната отговорност има тежки и дълбоки последици върху обществения живот и разбирането ни за това какво е позволено и какво не в отношенията между хората. Безкрайната жалостивост към другите хора и извиняването на тяхното противообществено или дори само невъзпитано и невъздържано поведение, както и моралният релативизъм и отказът от заемане на морална позиция и заклеймяване на определени поведения като неморални е просто покана за още подобно поведение и разпад на обществения ред.

Което вече се случва в най-цивилизованите, богати и "прогресивни" градове в света като Сан Франциско, Филаделфия, Париж и Лондон, които, иронично, не могат да се справят с лавинообразно нарастващи проблеми с бездомност, религиозен фанатизъм, наркомания и улична престъпност не поради липса на средства, техника, знания или хора, а поради липса на обществен и политически гръбнак.
6 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read One Nation Under Therapy.
Sign In »

Reading Progress

January 16, 2020 – Started Reading
January 16, 2020 – Shelved
January 19, 2020 – Finished Reading

Comments Showing 1-3 of 3 (3 new)

dateDown arrow    newest »

message 1: by Kiara (new)

Kiara Entelecheia Не съм чела книгата и не мога да коментирам съображенията на автора, само минавам да спомена, че психолозите никъде по света нямат (на теория) право да лекуват с лекарства, понеже не разполагат с необходимото медицинско образование. Та оттам и коментара за „психологията и даже психиатрията“ стои странно – по принцип за много хора те са взаимозаменяеми, но да правиш разлика между двете и да посочваш психологията за основен двигател на проблемите е... озадачаващо.


Петър Стойков Според теб психиатрията ли е "основният двигател на проблемите"?


message 3: by Kiara (new)

Kiara Entelecheia Оф, да, още като го написах това, се сетих, че не се разбира много какво искам да кажа... За проблемите, които ти си посочил в ревюто (медикализиране и омаловажаване на личната отговорност) – трудно се обсъжда в коментар... Там за „двигател“ бих заложила на самата икономическа система, която поощрява злоупотребата с човешките мъки в търсене на някакво „асистирано решение“ за трудностите (това впрочем не го казвам с лоши чувства толкова към системата, колкото към лапнишаран нагласата на някои от хората в нея). Факт е обаче, че тъкмо психиатрията в най-класическата си форма (където всеки „знак“ на анормалност може да се приема за симптом, а симптомите се класифицират и събират до синдроми, разстройства и прочие) и нейното популяризиране позволява на хората да се самодиагностицират, да търсят болест, която най-добре отговаря на сегашното им състояние, и съответно да се обръщат към някой, който да им намери решение. Психологията в случая (поне типът психология, за който става въпрос) е логично и безлекарствено следствие от това търсене. Естествено, говоря само за „лигльовците“, които ти споменаваш, и в никакъв случай за действително нуждаещи се, не ща да си плюя върху дипломата. :)


back to top