Петър Стойков's Reviews > Женските изкуства за щастливо съпружество

Женските изкуства за щастливо съпружество by Иона Стоянова
Rate this book
Clear rating

by
2499456
's review

really liked it

В днешния ден на женска еманципация и "равенство между половете", не е много модерно, че даже за много хора е проява на лош вкус, да се говори за активната роля на жената в семейните взаимоотношения.

Някак от самосебе си се разбира, че мъжът е този, който трябва да се старае, докато жената сякаш "отдавна прави повече от достатъчно" и сега й иде ред да захвърли тази си роля в името на равноправието. И ако нещо не е наред в семейството, разбира се, вината е главно на мъжа, нещо той е сбъркал, нещо той не прави достатъчно, затова изходът е да се "поправи".

Казвал съм го и преди, но има нещо много очарователно в авторите, писали в миналото по различни обществени теми - те успяват с прости думи и без заобикалки да уловят същността на онова, което искат да кажат, а не като множеството съвременни книги да го удавят и почти задушат в заобикалки сакън да не наранят чувствата на някого или о боже! да се покажат политически некоректни.

За нашите прабаби е било очевидно, че те са центърът на домашния и семейния живот на собственото им семейство и че именно те държат в ръцете си инструментите на щастливото семейство.

Погледът на Иона Стоянова върху тия неща не се различава съществено от този на консервативните жени в други държави и по-нови времена че на съпругата се пада чрез радост, усмивка и добро отношение да отвърне на упоритата работа и всеотдайност на мъжа си и дори да му помогне да превъзмогне вредните си за семейството навици.

Днес е любопитно да видим, а и да се поучим, какво са смятали за правилно хората в отминалите времена, когато модерността едва навлиза в страната ни, но носи със себе си, макар и съвсем в начална фаза, модерните семейни проблеми.

Полезната част на тази тънка книжка е само 30 страници, дето всъщност са описани женските изкуства за щастливо съпружество, останалото е заето от домашни съвети и готварски рецепти. Tя е издадена за пръв път през 1930 г. в тогава още Царство България и съвременното издание е с оригиналния за тогава правопис и някои букви, които вече не се използват, но е напълно четима.
7 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Женските изкуства за щастливо съпружество.
Sign In »

Reading Progress

January 3, 2020 – Started Reading
January 3, 2020 – Shelved
January 3, 2020 – Finished Reading

Comments Showing 1-6 of 6 (6 new)

dateDown arrow    newest »

message 1: by Margarita (new)

Margarita Garova Напълно съгласна :)


message 2: by Natalia (new)

Natalia Yaneva Така е то – прибере се мъжът, пък жената му събуе обувките, разтрие му плешките, пита го тристепенно меню ли иска за вечеря или ще е нещо по-леко този път, като същевременно гледа да е приятна за окото, да не изглежда самата тя изнервена и раздразнителна (нищо че се прибират от работа кажи-речи по едно и също време) и, разбира се, да не мирише на мусаката или пилешката яхния, които е стъкнала набързо, щото на възлюбения няма да му е тъй уютно у дома…


message 3: by Kiara (new)

Kiara Entelecheia Самият факт, че първите два коментара (е, вече три де) са напълно противоположни и писани от жени, доказва как не сме за оплакване, дори сме привилегировани, ако трябва да се сравняваме с жените от други части на света.


message 4: by Margarita (new)

Margarita Garova Книгата е писана във времена, в които жените не са се "прибирали от работа", а са били предимно домакини, и е предназначена за семейства от средната и горната средна класа, в която жената-домакиня обикновено е била добре образована, най-често в чужбина, и нерядко се е занимавала с активна обществена дейност. Очевидно не е приложима 1/1 за жените от 2020 година, но има извечни правила на съвместния живот и едно от тях е, че настроението и енергията в един дом много зависи от жената.


message 5: by Natalia (last edited Jan 03, 2020 08:51AM) (new)

Natalia Yaneva Разбирам какво имаш предвид, Маргарита, и съм отчасти съгласна, отчасти – не с последното изречение. Заигравката ми беше именно със съпоставянето на съвети отпреди близо век със сегашната действителност. Тази изконна роля на жената на съзидателка, грижовна и прислоняваща си е традиционно свързана с женското начало. Смятам, че много съвременни жени си я подкрепят.

Двете ми баби (които, признавам, през 30-те тъкмо са се раждали, но все пак) цял живот са работили наравно със съпрузите си. Те са били от онези, които са се пенсионирали на по 50-и-нещо години. Това ще рече, че вече 1/3 от живота си (бабите, не съпрузите) прекарват отново в активна грижа за дома, а едната особено тръпне, когато патриархът на семейството дойде точно в 19:00, седне и чака да му се донесе вечерята. След това казва на останалите гости, които искат да помогнат при разтребването: „Тука толкова жени има, стой да си говорим“. Уважавам семейния уют, но смятам, че всеки от двамата партньори има силни и слаби страни в изграждането на домашното равновесие. Поизтърканата вече от употреба дума „еманципация“ носи толкова много конотации, че понякога ѝ убягва основната. Че първо сме хора, после може би партньори, които са избрали да живеят заедно и поради това са еднакво отговорни за хармонията в дома. Пък и в живота.


message 6: by Emiliya (new)

Emiliya Bozhilova Книгата изглежда като приятен архаизъм :) Да напомни, че не се вживяваме в бедните обороти и че те не са всичко!. Да въздъхнем със съжаление към ограничения свят от едно време, и евентуално да пробваме някоя рецепта. И, да, ше пострада първият, който пробва да ме завре в кухнята, а сам не може да измие една чиния и да смени памперс :) Това, което мен лично ме радва, и виждам около себе си с приятна изненада у много познати двойки, е дълбокият стремеж към баланс, разбиране и взаимопомощ във всякакви ситуации! Когато единият поеме нещо, другият подкрепя, после ролите се обръщат в следващата ситуация. Това не е типично за поколението на баба ми - тя сама искаше да си стои в къщи. Нито за това майка ми. Както жена от това поколение, с успешна кариера и и успешно семейство ми каза: Сама съм раждала и сама съм погребвала (беше женена за капитан далечно плаване). А днес готвенето е любов за много мъже, но го съчетават с, да речем, любов към музиката, планините и здравата работа. Ще ми се да мисля, че нещата са се променили за добро. Както и че всеки краен стереотип е опасен. Като например в арабския свят, където женската част от семейството чака на края на опашката, а мъжът е в началото...


back to top