Петър Петков's Reviews > Сърца от стомана

Всеки мъж, който е служил в казарма, несъмнено има своите незабравими спомени от нея.
Независимо от това, дали са весели, тъжни, или предизвикват омраза, отвращение или сладка носталгия, те имат своят особен вкус. Същият онзи вкус, който изтръгваше хлапаците от уюта на бащиния дом, за да им покаже колко суров и нечестен може да бъде живота на един войник в мирно време.
"Сърца от стомана" е роман, който макар и разказващ за бъдещето, ме върна с двадесет години назад, когато фамилното име и пагоните ми, бяха моя самоличност.
Богат на истории, спомени и автентични реплики, този роман ме караше да спирам четенето не веднъж, само за да си спомня куп мои такива. Да, сантиментален съм, дори и към дните си в армията.
Та... в един момент си дадох сметка, че може би тази книга, всъщност не е за извънземни и кървави битки с тях. О, да! А и такива сме чели и гледали на екрани немалко.
В "Сърца от стомана" има един друг много силен акцент, който лично мен ме впечатли. Той пада върху мъжката чест и отдаденост, а те са представени сурови, истински и неопорочени от днешните интерпретации за мъжество.
Извинявам се на онези от вас, които четат и не ме разбират. Не смятам да се аргументирам, нито да обяснявам какво имам предвид. Тези неща се преживяват за да се разберат (нямам предвид извънземната инвазия). В "Сърца от стомана" е наблегнато на рицарството, на човечността и на смисъла от това да се бориш за тях. Замен той е едно напомняне, че каквото и да правим днес, с каквито и хора да се обградим и в каквото и да си мислим, че сме се превърнали, ние сме дали клетва да защитим всичко свято за нас с цената на живота си. Разбирайте ме както щете.
А сега: МИРНО!
За труда положен за написването на този роман, за времето и средствата, вложени в неговото издаване и отпечатване, за вложените сърце, душа и искрена обич към живота на войника, награждавам "Сърца от стомана с пет звезди!
Свободно!