Петър Стойков's Reviews > Digital Minimalism: Choosing a Focused Life in a Noisy World

Digital Minimalism by Cal Newport
Rate this book
Clear rating

by
2499456
's review

it was amazing

Разговарях с една приятелка относно социалните медии и постоянното гледане в телефона и й предложих поне да изключи звука на месинджър, за да не му обръща внимание постоянно. Тя ми отговори изумено: "Ама всеки път като звънне месинджъра ми става едно такова хубаво - като мини оргазъм. Някой мисли за мен!".

И не са само социалните медии - отвсякъде всеки ни бомбардира и се състезава за вниманието ни. Не само за да гледаме реклами, ами просто да гледаме. Какви ли не алгоритми не измислят сайтовете, за да ни караме да скролваме безкрайно, какви ли не шокиращи, дразнещи и лъжливи заглавия слагат, какви ли не вълнуващи тайни и създаваща напрежение музика не ползват даже документалните "научно"-популярни филми за да те залепят за екрана.

Отдавна съм забелязал това и се старая всячески да го избягвам, затова тази книга не е някакво прозрение за мен, но може и да бъде за много хора. Едно "дигитално почистване" определено е от полза на всеки, вкл. изключване на всякакви звуци, които телефонът и различните приложения издават, освен когато някой всъщност ти звъни, изключване на нотификациите на всичко, освен на най-важните неща, осъзнаване по колко време прекарваш в социалните мрежи и преценка искаш ли всъщност да прекарваш толкова време там или не...

Освен това и новините, особено политическите - повечето медии, тв и интернет се опитват с шокиращи заглавия и представяне да те накарат да се ядосаш, защото това повишава т.н. engagement - вероятността да коментираш или споделиш статията.

Всичко това не остава без последици - в последното десетилетие диагнозите на "тревожностно психическо разстройство" при младите хора започват да надвишават тия на депресията, която е безспорен първенец при психическите заболявания от зората на психологията насам. Капацитетът за съсредоточено внимание на всички ни отдавна е увреден до степен да не можем да изгледаме цял филм на лаптопа без да го прекъсваме 2-3 пъти, за да правим нещо друго. Да не отварям дума пък за масите по заведенията с насядали заедно хора, които до един са забили глави в телефоните, вместо да си говорят.

Ако смяташ, че тия неща имат значение, виж Digital Minimalism: Choosing a Focused Life in a Noisy World.

Книгата не отваря дума за рекламите и въпиющата нужда от адблокъри, но е добре човек да помисли дали му е приятно очите му постоянно да бъдат атакувани от крещящо оцветени, шаващи из екрана, навиращи се сами под мишката и издаващи неочаквани звуци, които ти изкарват акъла банери и аутоплей клипчета.
28 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Digital Minimalism.
Sign In »

Reading Progress

December 2, 2019 – Started Reading
December 2, 2019 – Shelved
December 5, 2019 – Finished Reading

Comments Showing 1-8 of 8 (8 new)

dateDown arrow    newest »

message 1: by Natalia (last edited Dec 16, 2019 04:00AM) (new)

Natalia Yaneva Питам се от години насам вече как на хората продължава да им се занимава с Фб и не им писна от снимките на храната, децата и посетените заведения на всички техни „приятели“. Месинджър почти не ползвам, а ако случайно ми дрънне, получавам неприятни студени тръпки по гръбнака. Нямам и дори не знам как изглежда Viber, макар че дори баща ми и майка ми си изпращат животни, а ендокринологът ми всеки път ме пита няма ли да си пратя резултатите от изследвания по него. Адблокърът също ми е пръв приятел от доста време и най мразя, когато отнякъде ми се предложи нещо на база предходни търсения. Ще ми се на повече хора да им пука, че алгоритмите познават склонностите ни към разсейване издъно и крадат вниманието ни, оставяйки ни идиотски зяпнали пред поредното губивреме, докато някой някъде умира, нищи естеството на черните дупки или провежда клинични изпитвания с антипсихотици.


Viktoria Tomcheva твоята приятелка е наказана жестоко със малоценност и самота- намерете и приятел😀


Viktoria Tomcheva Наталия е права- то аз за това щастливи нямам фейсбук от години..


Viktoria Tomcheva интересното е че премахнах до едно приложенията от типа на уатсап и сие ...точно заради студените тръпки по гърба хахахаха


message 5: by Emiliya (new)

Emiliya Bozhilova Много е яко, когато на маса телефоните се сложат до приборите, припадам 😆 Иначе се обсъжда подслушват ли ни тези алгоритменца - бая народ твърди, че след разговор с оставен на масата телефон - вижда реклами по обсъжданите теми 😆


Петър Стойков Това е отдавна известно. Също така използва геопозиционирането като фактор при предлагането на приятели.


Петър Стойков Natalia wrote: "Питам се от години насам вече как на хората продължава да им се занимава с Фб и не им писна от снимките на храната, децата и посетените заведения на всички техни „приятели“. Месинджър почти не полз..."

умно дете си ти :Р


message 8: by Doncho (new)

Doncho Angelov Мда, все по-модерно става да се чувстваме самоосъзнати как някой, някак, използвайки страхотно умни, научни методи, ни е зарибил да гледаме непрекъснато в екраните.

Преди няколко месеца излезе и филм за това колко лоши са социалните мрежи (и по-специално Тиранозавърът Фейсбук). Този филм мина като пожар през Фейсбук-стената ми (да, иронията е крещяща) и даже един-двама приятели, отвратени, изтриха акаунтите си. Други няколко изчезнаха за около месец (макс!) от Фейсбук, но след това се върнаха, с натежалите сърца на наркоман, току-що ударил поредната доза хероин след дълго въздържание. (Знам, сравнението е грозно, защото даже аз имам познат, убит от наркотици).

Мисълта ми е, която вече трети параграф се напъвам да споделя е, че ние сами си причиняваме всичко това. Никой архи-злодей не ни е виновен. Злодей, стоящ в някоя "дълбока държава" (или друга дълбока работа) и планиращ как да отнеме ама точно нашето, безценно и невинно съзнание. Ние сами си го правим, ние сами с липсата на нашата воля си налагаме начинът на живот. Точно както и пушенето, пиенето или другата реална дрога, цифровата дрога натиска правилните бутончета в мозъка ни и го кара да генерира окситоцин и серотонин, за да може следващият път пак да си ударим една виртуална инжекция наркотик.

Аз не съм си изтрил Фейсбука, ни Туитъра, ни Мастодон-а (бас държа, че някои тук не знаят за него). И не мисля, че ще го изтрия скоро. Имам своите "избухвания" през по-спокойните или почивните дни, когато се засядявам твърде дълго пред синия екран на телефончето или на таблета. И го правя с ясното съзнание, че съм подвластен на тези естествени наркотици, които се произвеждат в мозъка ми от натискането на бутончетата, от 125-те лайка, която поредната ми глупост е провокирала, и даже от разпалената кавга, която съм завързал с поредната, много обидена и засегната ултралибералтолераст снежинка.

Не виждам нищо лошо в това, поне за себе си.

От друга страна, опитвам да предпазя трите дребни, невинни съзнания. Виждал съм как се държи пристрастен тийнейджър, когато остане без социалки и затова гледам да го нямам в къщата. Но децата затова са деца (да, даже тийновете са деца): за да разчитат на подкрепата на родителите си (къде с думи, къде с побутване, къде с някой шамар зад врата).

Сигурно ще взема да прочета книгата. Макар, че ще е 11-тата, която ще започна. За мен много по-голям проблем е това, че имам 11 "books in progress", отколкото това, че имам три (бройм ли Goodreads? Значи четири. Броим ли Instagram? Значи пет. Броим ли Shkolo.bg? Viber? Whatsapp?) социални мрежи. Между другото, сигурно имам 11, защото имам повече социални мрежи :).

Затегнете коланите! Ударете и по един лайк сега!

Леле, какъв словесен бълвоч съм натворил. Не ми се редактира, пускам го така. Извинете!


back to top