Петър Стойков's Reviews > Литургия за Илинден

"Един македонец - комита, двама македонци - чета, трима македонци - чета с предател" - поговорката дотолкова описва ставащото в книгата, че няма накъде повече. Македония винаги е била някакви диви планини, дето хората са се клали един друг.

Тия "освободителни" чети, които сноват из Македония в началото на 20 в. не са нищо повече от бабаити, които с пищов и нож принуждават населението да им помага и като истински банди се бият помежду си дето и когато се видят. Колят, изнудват, рекетират, обират, крадат и правят всичко онова, което правят всички останали бандити във всички останали държави, когато няма достатъчно силно правителство, което да ги избеси край пътищата.

Самата книга не е особено интересна: показва ставащото през погледа на един от "четниците", но основните събития са само загатнати и бегло описани без каквото и да е обяснение за това, през което минава самия четник в някакъв общ план на борбата за освобождение на Македония от Османската империя или някакви политически процеси в самата Македония и Европа. Отидохме в това село, подгонихме едикоя си вражеска чета, взехме 5 лири и пита сирене от кмета, отидохме в другото село, нямахме какво да ядем, избягахме в България, върнахме се, взехме 10 лири от попа и го набихме, бягахме от другата чета и така до безкрай.