Петър Стойков's Reviews > Любов и секс в Древен Рим

Любов и секс в Древен Рим by Alberto Angela
Rate this book
Clear rating

by
2499456
's review

it was amazing

Роберто Анжела продължава серията си отлични книги за всекидневието на древния Рим, която започна с Един ден в древен Рим, като този път се захваща с по-пикантната страна на живота във вечния град.

Отново оставаме поразени от това колко Рим и хората му приличат на днешните големи градове и на самите нас. Макар обичаите на римляните относно любовта, секса и брака да се различават, разбира се, от нашите, те не се различават чак толкова, а и много от нашите разбирания, традиции и даже думи датират именно от тогава.

Естествено, като се четат интерпретации на живота на древните хора, базирани на достоверни източници от периода (и това особено важи за Рим), трябва да се има предвид, че написаното тогава почти изключително описва живота, обичаите и практиките на патрицианската висша класа - по-малко от 1% от населението, и донякъде за още да речем десетина процента богата класа, която се опитва да им подражава.

Авторът нееднократно споменава, че ниските социални класи не се придържат строго (или изобщо) към описаните обичаи, а освободените роби са били може би най-свободните жени в Рим, защото са били изключени от много от строгите морални социални норми на римското общество. За техния живот пък можем да прочетем в друга книга.

Интерес представлява и въпросът за положението на жените в древното римско общество в обстановката на строго и дори жестоко култивираната култура на мъжественост и мъжка добродетел (днешните английски думи за жизненост и добродетел идват от латинската дума за мъж - virtue и virility), както и отношението към хомосексуалността (която римляните всъщност не познават като отделна сексуална ориентация).
5 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Любов и секс в Древен Рим.
Sign In »

Reading Progress

July 7, 2019 – Started Reading
July 7, 2019 – Shelved
July 7, 2019 – Finished Reading

Comments Showing 1-6 of 6 (6 new)

dateDown arrow    newest »

Стефан Радев Звучи много интересно. След игра на тронове и след като Изслушах като аудиокнига A conflict of visions, The vision of the Anointed, Intelectuals and society и Knowlage and desitions на Томъс Соуел и The blank slate На С. Пинкър и Sapiens на Ю. Н. Харари вече спрях да гледам на човешкото общество, като на коренно променящо се изоснови—древните хора не са били по-малко умни или цивилизовани от днешните—ами като на такива имащо определени непроменими вродени ограничения (т. Нар. Човешка природа) и в зависимост от изкуствено създадените (чрез религия, култура и закони) стимули и ограничения може да бъде цивилизовано, и при не добри такива - да бъде не цивилизовано.
Както започнах да оценявам днешния, на пръв поглед хаотичен и овехтял ред от закони и институции така започнах да приемам за напълно възможно и дори очаквано евентуален период на "тъмни векове" в бъдещето. Определено започнах да виждам, че трагичната визия е много по-близка до истината, от утопичната визия за човешкия свят.

И както оценявам днешния закон и ред така започнах изключително много да ценя законът и редът в минали цивилизации, колкото и не справедлив да е бил той сравнявайки го с правилата на днешната игра която повечето играем. Айзък Азимов май беше казал, че най-важната цел на всеки един човешки живот е да предотврати следващи "тъмни векове" или да направи така, че те да бъдат по-кратки. А за това, човек може да се учи само от историята — където са били както успешни цивилизации така и техния запад.

С нетърпение чакам да прочета книгата и да видя какви са били правилата на играта наречена Римска империя, които жителите и са следвали.

Тъжно е че голяма част от интелигентните хора —включително и аз до много скоро — не ценят историята и гледат на древните хора като на някакви аборигени, които просто са били тъпи и за това са били и не цивилизовани. А те не я разбират защото работят с презумпцията, че НИЕ ДНЕС сме нови хора с нова модерна природа, а не сме същите плешиви маймуни, каквито сме всъщност.


Стефан Радев И каквито вероятно от десетки хиляди години насам сме все такива.


Петър Стойков шса сетиш :)


message 4: by Иван (new)

Иван Величков О, този образ пише изключително сладкодумно, ясно и последователно. Предишната му преведена книга ми помогна страшно много, точно когато имах нужда от дребни, но достоверни детайли за описвания период.


Петър Стойков така си е за рим има писаното много но той има уникален стил


message 6: by Desislava (new)

Desislava Filipova Много харесвам Анджела, чела съм всичките му книги, преведени на български, без тази. Стилът му е чудесен, информативен и забавен.


back to top