Maria's Reviews > Пътят към несвободата: Русия, Европа, Америка

Пътят към несвободата by Timothy Snyder
Rate this book
Clear rating

by
23422164
's review

it was amazing
bookshelves: Социология-политология

Не разбирам защо никой като че ли не обръща внимание на Русия и как фашизмът се възражда със страшна сила! Тази книга ме кара да се ужасявам от нещата, които се случват там, а никой изглежда не ги взима насериозно и не повдига дебат по темата.
Тимоти Снайдър може да докара тежка депресия на всеки, който не е природно надарен с ведър и слънчев характер, на всеки, който умишлено и целенасочено не си заравя главата в пясъка в напразен опит да намали какофонията от глупости на медиите. Описвам себе си като виден представител на групата на "щраусите", но дори и аз съм в лек потрес от нещата, които прочетох и за които няма причина да се съмнявам, че са истина. За положението в Русия и Украйна не мога да коментирам, но фактите за Тръмп и връзката му с Русия - неговата и на екипа му вече не подлежат на съмнение. А ако данните и описаните тенденции в книгата се съпоставят само (за да не влизаме в по-отчайващи подробности от близкото минало) със събитията от последния месец и половина у нас, ще се открият поразителни сходствата. Напр. митът за „Доналд Тръмп, успешен бизнесмен“ се дължи на това, че руски олигарси и анонимни фирми купуват апартаментите от всички сгради на Тръмп и така наливат милиони в иначе западащия му бизнес и така формират зависимост - паралел с нашия „Апартаментгейт“; руските кибер атаки, фалшиви сайтове, ботове, генериращи фалшиви новини, за да се експлоатират страховете на хората; отклоняване на вниманието от текущите политически проблеми чрез позоваване на славното минало; насаждане на страх, обреченост, отвратеност и липса на перспектива – не си ли говорим за това ежедневно? Паралелите са толкова много, че ако само сме се депресирали от съдбата на Украйна, Великобритания и САЩ, вече трябва да сме на ръба на самоубийство. При все това книгата е написана с много спокоен тон, изложени са факти, а коментарите и изводите са овладяне, без силни емоции. Макар че в случая каквото и лично мнение да изкаже Тимоти Снайдър, то ще бледнее пред реалностите.
Но защо да се депресирам? Трябва да съм бясна и аз съм. Въпросът сега е как ще избие този бяс. Въпросът не е само пред мен, редно е да си отворим очите и да се върнем в реалността. Обаче няма нужда от патетика и емоционални декларация, просто трябва да сме образовани, внимателни, по-смели, с визия за бъдещето. Все пак тендециите се обръщат, както се вижда и от книгата.
Да маркирам няколко момента. Всеки път, като чуя за някоя конспиративна теория, си задавам въпроса защо някой би искал това или онова. Ако теориите на Снайдер са конспиративни, ето отговора на въпроса „защо”:

„Същността на руската външна политика е стратегическият релативизъм: тъй като Русия не може да стане по-силна, тя трябва да направи другите по-слаби. Най-простият начин другите да бъдат отслабени е те да бъдат накарани да приличат повече на Русия. Вместо да се съсредоточи над собствените проблеми, тя ги експортира; а един от фундаменталните й проблеми е липсата на принцип на приемствеността. Русия се противопоставя на европейската и американската демокрация, демонстрирайки, че руснаците не виждат как в собствената им страна демокрацията може да функционира като принцип на приемствеността. Предполага се, че руснаците хранят същото недоверие към другите системи, каквото имат към своята собствена. Ако всъщност руската криза на приемствеността може да бъде експортирана – ако САЩ могат да станат авторитарна страна, - тогава собствените проблеми на Русия, макар и неразрешени, поне ще изглеждат нормални. Натискът върху Путин ще бъде отслабен.”

„Лесно е да се види привлекателността на вечността за богатите корумпирани хора, контролиращи държава без закони. Те не могат да предложат напредък на сънародниците си и трябва да намерят някаква друга форма на движение в политиката. Вместо да обсъждат реформите, политиците на вечността сочат заплахите. Вместо да предложат бъдеще с възможности и надежда, те предлагат вечно настояще с определени врагове и изкуствени кризи. За да функционира това, гражданите трябва да срещнат политиците на вечността по средата на пътя. Деморализирани от неспособността си да променят своята позиция в живота, те трябва да приемат, че смисълът на политиката се състои не в институционални реформи, а във всекидневните емоции. Гражданите трябва да престанат да мислят за по-добро бъдеще за самите себе си, за своите приятели и семейства, а вместо това да предпочетат постоянното призоваване на гордото минало.”

А това е толкова познато у нас (и сега по-ясно си обяснявам защо не гледам новините по тв-то):

„Когато са на влсат, политиците на вечността фабрикуват кризи и манипулират възникващите в резултат тях емоции. За да отклонят погледите от собствената си неспособност или от нежеланието си за реформи, те учат своите граждани да изпитват въодушевление и гняв на кратки интервали, удавяйки бъдещето в настоящето. В областта на външните работи политиците на вечността омаловажават или отричат постиженията на други страни, които могат да изглеждат като модел за собствените им граждани. Използвайки технологията, за да излъчват политическа фикция у дома и в чужбина, политиците на вечността отричат истината и се стремят да сведат живота до спектакъл и емоции.”
6 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Пътят към несвободата.
Sign In »

Quotes Maria Liked

Timothy Snyder
“Демокрациите умират, когато хората престават да вярват, че гласуването има значение. Въпросът не е в това дали се организират избори, а дали те са свободни и честни. Ако е така, демокрацията поражда усещане за време и очаквания за бъдещето, които успокояват настоящето. Смисълът на всеки демократичен избирателен процес е обещанието за следващия. Ако очакваме, че ще се състоят други пълноценни избори, ние знаем, че следващия път ще можем да коригираме грешките си, които междувременно стоварваме върху хората, които сме избрали. По този начин демокрацията преобразува човешката погрешимост в политическа предвидимост и ни помага да преживяваме времето като движение напред към едно бъдеще, върху което имаме някакво влияние. Ако смятаме, че изборите са просто един повтарящ ритуал на подкрепа, демокрацията губи своя смисъл.”
Timothy Snyder, The Road to Unfreedom: Russia, Europe, America


Reading Progress

September 26, 2018 – Shelved
September 26, 2018 – Shelved as: to-read
September 26, 2018 – Shelved as: Социология-политология
April 13, 2019 – Started Reading
April 16, 2019 –
page 120
28.85%
April 19, 2019 –
page 180
43.27%
April 22, 2019 –
page 250
60.1%
April 24, 2019 – Finished Reading

Comments Showing 1-3 of 3 (3 new)

dateDown arrow    newest »

message 1: by Metodi (last edited Apr 25, 2019 01:36AM) (new) - added it

Metodi Markov Обръщат внимание нормалните, които далеч не сме мнозинство в България. Аз ходя редовно там и положението се утежнява непрестанно...


message 2: by Nicko (new) - added it

Nicko D Благодаря за страхотната препоръка! Веднага си я поръчах. Също мога да кажа, че хората в кръга ми са вдигнали ръце от пълзящата руска и антиевропейска пропаганда! Ако има малко мозък в главата си, разбира се и най-вече интерес, човек може и да отсява кои медии да следи.


Maria Иска ми се повече хора да прочетат книгата. Има някои наистина изумителни съвпадения с родната действителност, които като че ли никой не забелязва. Особено в сферата на отклоняване на вниманието, изместване на дискусиите и проблемите. Човек трябва нарочно да иска да се самозалъгва, да полага съзнателни усилия да се заблуди, за да не види на къде отиват нещата.


back to top