Петър Стойков's Reviews > Танц с дракони

Танц с дракони by George R.R. Martin
Rate this book
Clear rating

by
2499456
's review

did not like it

Както всички сме забелязали, всяка дълга фентъзи поредица в началото е хубава и после става непоносимо скучна и разводнена. Много хора си мислеха, че Песен за огън и лед на Джордж Р. Р. Мартин ще е по-различна. Аз не хранех особени надежди, особено след постепенно спадащото качество след първите две книги. Но дори аз не предполагах, че Танц с дракони ще е такъв тотален боклук…

Това да си изтрепеш всичките главни герои, макар че носи неочаквани обрати, има и своята лоша страна – а именно, че накрая ти свършват героите и няма за какво да разказваш. Постепенно, в предишните 4 книги, Джордж Р. Р. Мартин успя или да убие или да постави в някакво абсурдно мизерно положение практически всичките герои и логично, в Танц с дракони на него не му остава нищо друго освен да се опитва да рециклира разни второстепенни герои, появявали се тук там някога, като сега се опитва да ги прави главни. Грешка – те изобщо не са интересни на никого.

Всъщност, Танц с дракони е като че ли нарочно направена така, че да събере всички слабости на поредицата Песен за огън и лед, и старателен подбор е направен, за да бъде изключено от нея всичко, което направи от предишните книги (и особено първите две) такъв невероятен фурор във фентъзи жанра.

Танц с дракони е изключително дебела – 950 страници, но в нея всъщност не се случва абсолютно нищо. Повечето хора, участвали в развитието на историята до сега са мъртви и глава след глава безкрайни диалози между непознати за нас (и/или тотално безинтересни) мижитурки преразказват събитията от предишните книги, обсъждат или безкрайната история на света и безкрайни стари книги, легенди и предания и най-вече безкрайни списъци със замъчета и владетелите им, братовчеди, лели, чичовци, роднински връзки и тяхната столетна история, както и отношенията и ходовете на всеки от тях в Играта на тронове.

Останалите живи Аря Старк, Денерис и тримата от котилото Ланистър пък успяват да не направят нищо, освен да стискат зъби в ситуацията в която предишната книга ги остави – и за всеки от тях (освен за джуджето, което всъщност крепи само на раменете си цялото мизерно действие в книгата) са отделени по 1-2 глави колкото да не ги забравим че съществуват. За сметка на това из цялата книга непрестанно се лутат като мухи без глави някакви като Давос лучения лорд, Теон Грейджой и други подобни мърди.

Струва ми се, че петата книга от Песен за огън и лед е като стар, оглупял вече войн, който отдавна не пътува и не воюва, а по цял ден седи в ъгъла в кръчмата в родното си село, налива се с евтина бира и ако хване някой за слушател, го залива със спомените за подвизите си на младини (от първите книги), но замъгленият му мозък произвежда само несвързано старческо бърборене и объркани пиянски халюцинации, които той не може да различи от собствените си преживелици.

Моят съвет е – не купувайте тази книга. Сагата започна да линее след Сблъсък на крале, а Танц с дракони е гниещият й, миризлив труп, из който лазят тлъсти бели червеи.
8 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Танц с дракони.
Sign In »

Reading Progress

November 19, 2011 – Started Reading
November 20, 2011 – Shelved
November 20, 2011 –
page 300
30.74% "толкова разлята и до болка скучна, че се чудя да продължавам ли да чета."
November 21, 2011 – Finished Reading

No comments have been added yet.