Петър Стойков's Reviews > Разказът на прислужницата

Разказът на прислужницата by Margaret Atwood
Rate this book
Clear rating

by
2499456
's review

did not like it

Наричана "емблематична" книга за борбата на жените за права и феминистичното движение, това е всъщност може би прародителят на съвременния роман, предназначен за "млади читатели", т.е. момиченца в пубертетна възраст и жени, на които акълът им е толкова.

Както ми писна да пиша вече, тия романи за тийнейжрърки са толкова клиширани и еднакви, че практически няма разлика между тях Във всички тях, както и в тази, светът е разделен на подтисници и подтискани и героинята, естествено, е от подтиснатите. Тя не е красавица, напротив, съвсем обикновена е и даже смотана.

Светът, както навсякъде в тия книжки, така и в тази, е разделен на две - съвсем ясно разграничени, няма място за никакви сиви тонове тук и навсякъде, всичко е бяло и черно. Омраза, срам и унижение изобилстват, както, явно, в света на повечето тийнейджърки. Лошата класа са богати и красиви, колят, бесят и властват, а бедната класа са обикновени и страдат. Оригинално!

Разбира се, както във всички други такива книжки, героинята няма приятели (или най-много има само 1) и всички я мразят, страхува се от всички, особено от другите жени, но и от мъжете също, макар с тях отношенията й да са "по-сложни", ако по-сложно можем да наречем инфантилно описана смесица от омраза, страх и някакво завоалирано желание, съставляващи хляба и маслото на всеки любовен роман от Даниел Стийл та чак до 50 нюанса сиво, насам и обратно.

Разбира се, както всяка друга подобна книжка и тази си измисля някакъв фон за гореописаните клишета, който в случая е политически, повлиян от Ислямската революция в Иран през 1979 г. (книжката е написана 6 години по-късно), като ставащото е в САЩ и религията е Християнството. В което не би имало нищо лошо, стига изпълнението на цялата работа да не беше толкова инфантилно.

Най-смешната част е накрая, където, като част от цялата история, е поместен "Академичен анализ" на разказът на прислужницата от академици далеч в бъдещето, които разискват теократичното общество от своето минало и дневникът-разказ, останал като документ за него.

Тоя анализ е прост като колежански професор-марксист и по най-елементарен начин се опитва да придаде някаква тежест на "посланието" на книгата, като основните инструменти за това са сложните и интелектуално звучащи названия на лекциите, които професорите четат по време на панела, както и имената на самите професори, които са изобилстващо мултикултурни.

Политически, всъщност може да се каже, че книгата разкрива ирационалните феминистки страхове, че светът е създаден, за да потиска жените на всяка крачка, че всеки - особено мъжете и жените с промити от "патриархата" мозъци, мразят всички жени и искат да ги тъпчат. Никъде няма спасение. Почти всеки човек с пенис е зъл и безчувствен, а който не е - е просто идиот.

На никой от тях не им пука, всеки от тях ще те предаде при първа възможност и ще се подсмихва подигравателно, докато го прави на твоята слабост и нещастие. Не, това не е сексистка, мъжемразка генерализация. Не. Изобщо...

Боли ме, като виждам, че за много хора описаното в това книжле олицетворява по някакъв начин съвременния свят и борбата на жените за равни права, при условие, че това е книга за миналото, което никъде и никога не е било, за настоящето, което никъде не е и за бъдещето, което никъде и никога няма да бъде.
7 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Разказът на прислужницата.
Sign In »

Reading Progress

February 22, 2018 – Started Reading
February 22, 2018 – Shelved
February 22, 2018 – Finished Reading

Comments Showing 1-21 of 21 (21 new)

dateDown arrow    newest »

message 1: by Boris (last edited Feb 22, 2018 05:07AM) (new) - rated it 4 stars

Boris Със сигурност книгата не е олицетворява съвременния свят 1:1. Но и със сигурност не е тотално различна от света, в който живеем в определени отношения.

Администрацията на Тръмп, например, взе някои решения, които застрашаваха финансирането на програмите за Planned Parenthood в САЩ и това предизвика аналогиите със света на Атууд, в който политическата власт се разпорежда с тялото на жената.
Съгласен съм, че е лонгшот аналогия, но има логика в нея. Не е чак толкова невероятно, че голяма част от жените свързват романа с политическата действителност в САЩ.


message 2: by Петър (last edited Feb 22, 2018 07:57AM) (new) - rated it 1 star

Петър Стойков ауууу правителството намалява бюджета за безплатни аборти е точно същото като антиутопичен религиозно-фашистки фундаментализъм...


Boris Проблемът е, че банда от чиковци, не жени, взеха това решение. Гледам да се възъдржам от мнение по такива теми, но определено има логика в това, че мъжете определят това. И няма как да се отрече приликата в това отношение с романът на Атууд. Ако се дистанцираш от емцоиите, ще видиш може би същото, за което говоря.


Цветозар Бонев Отнемането на безплатни услуги не е разпореждане с тялото на когото и да било, не е лонгшит аналогия, глупост е :D
Чичковците дават парите, те решават какво да става с тях, жените да определят какво става с парите на чужди лица не би било кражба само през феминистка леща.


Петър Стойков my body - my choice
my wallet - my choice


Boris Цветозар,
пргорамите, които дават на жените право на по-голям избор за бъдещето им, са програми, които им дават права.
Чичковците не спират парите, а отнемат това право. За теб може да е смешно, но за женския пол това е отнемане на придобито право. Може да не е най-големият проблем на света, но е право, което е повишило качеството на живот за една жена.
Не знам как да ви го обясня, при положение, че не може да се абстрахирате от политкоректния дискурс, който ни залива отвсякъде и извращава приемането на гледните точки.


message 7: by Петър (last edited Feb 22, 2018 11:31AM) (new) - rated it 1 star

Петър Стойков Това "право", което казваш че се "отнема", като се спират парите за него, е по същество същото, като всяка друга "безплатна" придобивка, платена с парите на някой друг. Представи си мързеливец, който живее на социални помощи, въпреки че може да работи - може да се каже, че да му спрем помощите, го лишаваме от "правото" му на същствуване и живот, защото няма да има пари да живее.

Има огромна и съществена разлика между "правото" на безплатно каквото и да е и правото да вършиш същото нещо по собствено усмотрение, на свой риски и разноски. "Правото" на безплатна кола и правото да си купиш кола, ако искаш и ако имаш пари. Това нещо да е забранено съвсем не е същото като да е позволено, но да трябва да си го платиш. Ти не разбираш тази разлика.

Никой не забранява абортите. Просто някои жени ще трябва да си платят сами за аборта, така, както плащат за всички останали услуги и стоки, които ползват.

Ето защо "не можеш да ни го обясниш": ти нищо не обясняваш, ти повтаряш една и съща реплика за чичковците. Защото ние сме мислили по тоя въпрос много по-дълго от теб, обмислили сме позициите по него много по-задълбочено, отколкото си го направил ти, и сме преценили, че нещата, които казваш ти и други хора с тази позиция, не са достатъчни, за да я защитят. Накратко наказано, говорим и мислим на различни нива на разбиране на материята.


Цветозар Бонев Абстиненцията буквално е безплатна.


message 9: by Boris (last edited Feb 22, 2018 12:40PM) (new) - rated it 4 stars

Boris Петър, бил ли си в САЩ ? Или поне запознат ли си как функционира здравеопазването и застрахователната система там? Ако си запознат - как си се информирал - с уикепедия или с образование? Нямам ни най малко за цел да си меря знанията и кой повече е мислил по материята на задълбочено ниво. Питам те съвсем искрено, защото в следващите няколко изречения ще обясня една фактология, която се надявам, че просто ти куца като знания, а не пропускаш умишлено.

Тези програми не плащат за аборти с пари, които са в излишък и падат от небето. Зад тях има математика, която движи една про-аборти система.Тази система позволява на жените да движат част от данъците, които плащат във фонд за застраховки, които покриват абортите.

Както има фондове от данъците, благодарение на които можеш да търгуваш на фондовата борса без да плащаш комисионни (идея, разработена от българин, който вече стана милионер между другото), така има и фонд, в който постъпват пари от федралните данъци, благодарение на които можеш да направиш аборт без плащане. Защото това са твоите пари от данъците. Една администрация постъпи предприемчиво и въведе това право за жените. СЛедващата администрация иска да го отнеме. За повече пари в бюджета, разбира се.

Когато законодателството се опитва да отнеме право на жените да се разпореждат с парите си, които дават за данъци, като атакува при-абортната система, която усвоява тези пари, жените се ядосват и имат пълното право да чувстват телата си застрашени.

Призовавам те да си избиеш мислите за нива на разбиране на материята, който така гордо изрази :) . Поговори с жени, които познаваш. Ако са американки - още по-добре. И ще ми бъде наистина интересно дали все още ще държиш на тези глупости, които изписа в последния си коментар.
Мир вам и да живее здравия разум. :)


Петър Стойков Да, понеже в другите държави, където абортите се плащат лично, жените нямат достъп до тях, нали... Като например в нашата.

Това с жените дето контролирали къде отиват данъците, ако се замислиш, по същия начин можеш да защитиш държавно финансиране на абсолютно всичко. Ще ти дам абсурден пример, за да разбереш че начинът на мислене, който предлагаш, води в логичния си завършек, до абсурди.

Да речем, безплатно бръснене на краката за жените. И който иска да отнеме държавното финансиране за специална организация, Planned Shaving, която осигурява безплатно бръснене на краката, се опитва да отнеме право на жените да се разпореждат с парите си, които дават за данъци. Може да е тоалетна хартия. Може да е всичко, каквото се сетиш.

Но ако не се отклоняваме от темата на книгата, бих искал да повторя, че има огромна и съществена разлика между това да се налага да си плащаш за някоя услуга, както плащаш за всички останали и забраната от предлагане на тая услуга.


message 11: by Boris (last edited Feb 22, 2018 01:09PM) (new) - rated it 4 stars

Boris Така е - не е забранено. Но не това предизвиква аналогията на администрацията на Тръмп с книгата.
Предизвиква я чувството да ти отнемат правото (за пореден път повтарям :) ).

Не знам дали трябва да се опитам отново обясня, че след като една администрация ти дава право със закон да влагаш своите пари за данъци в аборт, а следваща администрацията ти го отнема, като решава да харчи твоите пари за други работи, но не и за аборт, защото не й харесва, че предната администрация се е разпоредила така с бюджета, това означава на първо място отнемане на права.
А чак след това идва дискусите за това, че ВСЕ ПАК не е забранено.

Ако например утре правитеството на САЩ реши да отмени на борсовите инвеститори правото да не плащат комисионна, то тези инвеститори ще имат пълно право да направя аналогия с книгите на... Айн Ранд например или нещо такова.

Аз не съм феминист, не харесвам радикални позиции. Съгласен съм, че мъжете и жените не са равни и не бива да бъдат подравнявани със законодателства.

Опитвайки се да гледам на нещата, абстрахиран от определени събития, виждам назадничавост в това решение. ТОва само казвам. Но разбирам какво предизвиква разнопосочние мнения по темата и е полезно да се обсъжда без да се карат хората, а като се излсушват и са критични към позициите на другия.


message 12: by Петър (last edited Feb 22, 2018 01:26PM) (new) - rated it 1 star

Петър Стойков Тоест смяташ, че правителствата не бива да могат да променят неща, приети от други правителства преди тях, защото това би нарушило нечии права, така ли?


message 13: by Boris (last edited Feb 22, 2018 01:48PM) (new) - rated it 4 stars

Boris Смятам, че всеки има право да сметне това конкретно действие за назадничаво или за напредничаво.
Аз смятам, че е назадничаво.


Петър Стойков A, това вече е съвсем друга работа :)


Allexiss Много простовато ми дойде това ревю. Интересен ми е, как се жегваш и сравняваш Атууд с Даниел Стийл. Малко ми е двбелашко цялото изказване. А за това, че в бъдеще няма да се случи нещо подобно - хм.


message 16: by Петър (last edited Feb 23, 2018 02:30AM) (new) - rated it 1 star

Петър Стойков Ако говорим за стил на писане, дажеч не е само моето мнение, че Атууд не е дори средна класа автор. Някои от ревютата на книгата в тоя сайт са написани с доста по-добър стил от тоя на самата книга.


message 17: by Boris (last edited Feb 23, 2018 03:28AM) (new) - rated it 4 stars

Boris Аз четох Хендмейд'с Тейл на английски и много ми хареса като стил.
След това пробвах да чета Слепият убиец на Атууд на български и умрях от скука, а стила изобщо не го усетих.

Нещо ме кара да си мисля, че Атууд на български звучи лошо и е доста по-различна от оригиналния текст. Все пак нашият език има женски род и това много изкривява възприятието при четене, предвид, че разказвачите на нейните романи са предимно жени.


Diana D Между другото, хареса ми какво чувство си вложил в ревюто :)

Мдам, книгата е насочена главно към правата на жените, но насред жените, самите мъже също са потиснати( пример- шофьорът, Ник, който трябваше да играе ролята на жребец, за да оплоди Фредова в името на господарите им).
Книгата я четох на английски. В началото ми беше скучна, защото тъпчеше прекалено на едно място, но след средата, започна много да ми харесва. Четох я на английски и нямам база за сравнение, но в оригинал "звучеше" прекрасно. Не съм привърженичка на феминизма, нито на прекалената женска еманципация, но книгата ми допадна. Атууд има много специфичен стил и явно превода оказва голямо влияние.
P.S: Точно пък тази книга няма нищо общо с Даниел Стийл и розовите романчета :)


Natalia Yaneva Прощавай, но би могъл да кажеш това за всеки сюжет. Някакъв детектив търси сериен убиец и единствено той е способен да го намери, колко оригинално. Някакви богати хора не знаят какво да правят с парите си и са нещастни, колко оригинално. Някакъв човек търси себе си и междувременно намира други хора, колко оригинално.

Доколкото ми е известно, има различни опити за класификация на сюжетите. Сещам за 36-те вида драматични ситуации на Жорж Полти, други не ми идват наум. Сюжетите в основата си са едни и същи, въпросът е как са поднесени, това, мисля, не е тайна вече за никого. Анотацията на книгата относително ясно показва за какви женски неволи иде реч в нея, така че не разбирам защо мъжкото и читателското ти чувство трябва да са засегнати. Щом правиш сравнения с други „подобни“ романи, очевидно си наясно с тях, дал си препратка и към твое ревю на книга, която явно е породила същите размисли. Всеки е свободен, предполагам, да чете или не каквото пожелае. Но после пренебрежително да заявява, че било същото като всичко останало и толкова им е акълът на момиченцата, дето четат това, е меко казано странно.


message 20: by Nicko (new) - added it

Nicko D Харесвам такива постове и породените дискусии, без да заемам страна, тъй като не съм чел книгата.


message 21: by Anna (new) - rated it 5 stars

Anna Dimitrova Много съм благодарна на всички мъже, които са взели участие в тази дискусия, особено за мненията, които са споделили.

Въпреки че отдавна вече ми е трудно да се изненадвам, все още ми се случва да се зачудя как е възможно да има господа, преминали тийнейджърските години, а с тях и вероятно поне една-две по-сериозни връзки с жени, да не си дават сметка колко огромен паралелен женски свят съществува, който не се показва често и истински в масовата култура. Подобни книги показват именно него и може би някои от тях реагират толкова пресилено именно защото не са се сблъсквали с него преди това и им изглежда измислен и нереален. А и истината е, че и ние не сме много по-различни от галаадците - и ние шушукаме по женски и тайно за твърде много неща, за които по комунизма у нас не е можело да се говори открито (по онези години и в некомунистическите държави е било така, но това е въпрос на друга тема).
Жалко, че времената са се променили, но старите привички все още не са отминали, иначе Петър Стойков може би щеше да е малко по на ти с проблемите, които се разглеждат в книгата - за истинската борба, която много жени провеждат, за да се сдобият с рожба дори и днес, за страха от стерилност и дилемата на отлагането и желанието да имаш време да последваш собствените си цели, за това противоестествено отнемане на децата от майките им (което докато има майки ще е актуално); както и за борбата и страхът да не попаднеш в зависимост от мъж, което е много лесно и понякога става дори без да го усетиш, защото твърде много неща да подтикват в тази посока (дори и изборът да родиш), а след това изисква неимоверни усилия да се откопчиш.
Никой мъж, надникнал поне за малко в женския свят не би сравнил правото на аборт с бръсненето на краката, макар в определен контекст, култура и исторически момент двете неща биха могли да са почти равностойни. Или по-скоро забраната на второто да предвещава забрана на първото, за каквото и има исторически прецеденти. И определено не би нарекъл книгата подходяща за тийнейджъри, защото това са теми, които вълнуват по-скоро жените на един следващ етап от съзряването им, въпреки, че като възможност започва да присъства в живота им още с първата менструация.

Женският свят обаче е само една страна от тази книга. Другата, не по-малко съществената според мен, е за борбата да останеш себе си - за търсенето и вкопчването в нещо, което задържа личността ти в обстановка, която изтрива всичко личностно и опредметява всеки, дори и тези, които, колко иронично, са създали системата. А тя, като всяко дете, след това се обръща срещу тях (това разбира се е показано малко по-ясно в новия сериал, но е споменато и в тази последна бележка, която и на мен самата ми звучи малко пришита и някак обяснява неща, които са вече подсказани в самия текст).

И разбира се, че ги има и тези прословути "феминистки страхове" (страхове или нещо реално, което дават по телевизията), но всъщност системата изглежда зле за абсолютно всички описани в книгата - от пъпчивите младежи, на които е отказан секс докато не станат заможни и възрастни, през момичетата, на които се налага да спят с когото им наредят, а след това им отнемат децата, и съпругите, които се налага да делят мъжете си, до самите мъже, създали системата, и които се прокрадват нощем тайно от съпругите си да правят именно тези неща, които са забранили на всички останали, включително и на себе си. Кой изобщо е доволен от всичко това? Ето това е един важен въпрос, по който може да се разсъждава - социумът работи като единно цяло и ако някоя част е подтисната, това неимоверно ще доведе до проблем и в другите, независимо дали подтиснатите са мъжете или жените, или младите, или черните или когото още си изберете.
А дали има нещо оригинално в сюжета? Не точно - но именно това го прави толкова близък до толкова много хора. В много ситуации можеш да откриеш нещо познато в този сюжет и аз лично и сега го намирам - дали ще е в новините за Близкия изток или в странните реплики на Тръмп да ограничи противозачатъчните, или в мъж, който нарича подобни сюжети романи за момиченца в пубертетна възраст. Сюжетът е точно от онзи тип, който постоянно се самоактуализира и именно за това книгата е толкова известна. И може би не случайно точно сега правят и толкова силен сериал по нея, който между другото е на светлинни години от стария филм с Фей Дънъуей.
А романи за млади читатели са неща като "Софийски магьосници" на Мартин Колев или "Адските устройства" на Касандра Клер (има ги на български и последните и изгелжда са доста интересни на тийнейджърите) и само млад читател би могъл да пропусне пластовете от теми точно в тази и да не забележи колко по-малко са темите и проблемите в гореспоменатите.
Ако пък самата идея за такова общество е толкова неприятна, тогава нека препоръчам Урсула Ле Гуин, с нейния тотално антропологичен подход към културата във "Въпросът за Сегри". Или женските романи не струват по презумпция? Тогава може би романите за Гор на Джон Норман ще са по-добра идея - те в крайна сметка помагат за създаването на цяла контракултура и в това отношение са дори много по-влиятелни от книгата на Атууд. Не че в тях засегнатите тема са особено много. Или по-добре "Прекрасният нов свят" на Хъксли. От всяка от тези книги има какво да се научи по темата с уточпичните и антиуточини общества, които всъщност ни показват проблемите в нашето собствено.
И не на последно място никога не съм разбирала хората, които се мъчат с книги, които не им харесват... аз лично ги зарязвам ако са толкова неприятни за четене. А относно стила - прочетох българския превод и го харесвам много, макар че не мога да сравня добре, защото от оригинала съм чела само на части. Но стилът е точно това, което най-добре може да покаже чувствата и ситуацията, в които е героинята, особено накъсаните реминисценции, налюденията на отделни детайли и свободните асоциации, които дават повече информация за нея самата и ситуацията, в която се намира. Мисля, че всеки, които се е борил с някаква сложна ситуация в живота си, и особено всеки, които е скърбил за нещо или е преживял травма или се е борил с депресия, би разбрал много добре и бързо би влязал в главата ѝ, защото именно това е целта на избрания стил. Ако случайно има такива читатели, които никога не са се докосвали до нито едно от тях, в което доста сериозно се съмнявам, мисля че който и да е труд на Виктор Франкъл би дал малко повече яснота по темата.


back to top