Елена Павлова's Reviews > Писмо до сестра ми

Тази книга успя да ме изненада. Няколко пъти. От една страна е ужасно мила, топла и комфортна; същински шоколад за душата. С портокалови корички и карамелен крокант. Приема те веднага в семейството на двете героини, превръща те в третата им сестра и те понася през приливите, отливите, плитчините и бурното вълнение на ежедневието им. От друга страна е и книга, пълна с изненадващи обрати, загадки и тайни; вълнуваща и напрегната - вкопчва се здраво в теб и не можеш да я оставиш, докато не отгърнеш и последната страница. Особено последните страници :)
При това "Писмо до сестра ми" е не просто великолепно написана - разкошна е. Героите са пълнокръвни, гласовете на двете авторки - звучни и в чудесен синхрон. Липсват така присъщите за съвременната ни литература пълнежи и ненужно пищен изказ - книгата е стегната, плътна, без излишъци и сюжетът се разгръща енергично, без застои и меандри. Дори бих казала, че има място за още история, особено в скоротечния, забързан финал.
Обещала съм си тази година да се отнасям еднакво сурово към българските и чуждестранни книги, които чета, но петте звездички за тази са напълно заслужени.
Драги дами, мило издателство - благодаря за чудесното четиво!
И да знаете, че с нетърпение чакам още :)