Петър Стойков's Reviews > Evicted: Poverty and Profit in the American City

Evicted by Matthew Desmond
Rate this book
Clear rating

by
2499456
's review

did not like it

Отдавна знаех, че е много модерно да описваш колко зле е положението на определени групи хора в САЩ (и по света) и да се представяш за техен защитник е добър бизнес, който не само носи пари, но и те издига морално в очите на другите. Но рядко съм попадал на книга, която да предизвика такова възмущение в дълбините на душата ми, колкото успя тази.

Evicted проследява историите на 8 семейства (основно бедни), които биват карани да напуснат наеманото от тях жилище по различни причини (неплащане на наем, вандализъм и др.). Всичко е описано в литературни краски, самите хора са представени като безпомощни и нещастни, а съдбите им - като абсолютно трагични. Да, като цяло не е лесно да си беден, а да те изхвърлят от заеманото от теб жилище посред зима е супер неприятно.

Това, което ме възмути е начинът, по който книгата представя живота на бедните в САЩ и как се опитва да подтикне читателя да се чувства спрямо държавата, институциите и самите герои (и като продължение - всички бедни). Изразът, който се запечата в съзнанието ми е "неповторимата бруталност на бедността в Америка". Верно? Неповторимата бруталност? В сравнение примерно с обикновената, повторима бедност във Филипините, България или Индия? Или която и да е друга държава по света, която не се намира в Северна Европа?

Бруталната бедност в САЩ, където самотна майка с две деца (първият от описаните случаи) се издържа само от социални помощи, без да работи? Където "бедните" имат в предоставените им от общината почти безплатни апартаменти (които децата им вандализират и затова биват изгонени) хладилници, перални и климатици? Където се налага някои хора да "спят в колата си", а авторът някак подминава факта, че все пак имат кола?

Матю Дезмонд споменава, но подминава без никакъв коментар причините, поради които описаните наематели биват изхвърляни от квартирите си отново и отново - вандализъм, наркомания, липса дори на опити да си потърсят работа, абсолютна безотговорност по отношение на срещите със социалните работници (от които им зависят помощите) и т.н. И въпреки това, се опитва да ни накара да ги съжаляваме и да обвиняваме "обществото" и "системата" за техния живот.

Далеч съм от мисълта, че да си беден е лесно. Но ако има държава, в която можеш да се изтръгнеш от бедността и радикално да промениш живота си, това е Америка. Изследвания и статистики показват, че за да имаш сравнително нормален живот и да бъдеш част от средната класа в САЩ трябва да направиш точно 4 неща в живота си: 1. да завършиш гимназия 2. да не влезеш в затвора 3. да нямаш деца преди брака 4. да намериш и задържиш постоянна работа. Разбира се, описаните нещастни хорица в книгата не са се справили с тия далеч не толкова сложни условия и са всичките самотни майки, наркомани, хронично безработни (в държава, която приема милиони мексикански и всякакви емигранти, за да запълват работните места!) и подобни.

Сравни това с държава, която даже не е сред най-лошите в света, където завършили университет карат таксита и наливат бензин на бензиностанции и ти става ясно, че авторът на книгата не вижда по-далече от носа си и е самозатворен във въртележката на правозащитничеството, която е по-вредна за бедните от самата бедност, защото пречупва човешкия дух, превръща човека в жертва и го кара да търси кой да го спаси и кой да обвини за състоянието си, вместо да се опита да се спаси сам.
6 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Evicted.
Sign In »

Reading Progress

May 16, 2017 – Shelved
May 17, 2017 – Started Reading
May 17, 2017 – Finished Reading

No comments have been added yet.