Наталия Янева's Reviews > Златният телец

Златният телец by Ilya Ilf
Rate this book
Clear rating

by
9539140
's review

it was amazing

Представям си аз Остап Бендер, великия комбинатор, да цъка с език и да мърмори: „Тоест как така комбинатор и какво впрочем искате да кажете с тази рецензия? Вие, гълъбче, не сте нищо повече от едно презряно драскаче!“

Остап Бендер е особен вид приспособенец. Той само привидно се нагодява към ситуациите, в които попада, а всъщност прекрасно умее да приспособява всички останали към собствените си желания. Неизчерпаемият му запас от изобретателност е съвсем по мярка на свръхнаивизма на средностатистическия съветски гражданин. Бендер с устрем на „специален“ влак пори азиатската степ, сменя самоличности като вчерашно бельо, основава дружества за продажба на рога и копита…
„Това е вече свинщина“ , с почти добронамерена усмивка възкликва Остап. „А Рио де Жанейро къде оставихте?“

А, да… Има там една „кристална мечта от детството“, едни бели панталони и един мираж за някакъв друг, по-добър (да се разбира по-мързелив и охолен) живот. И тъй, тича Остап подир опашката на златния телец и когато неговите 400 сравнително честни начина за измъкване на пари не вършат работа, той измисля дори още. Като необикновен змиеукротител свири Бендер на някаква странна флейта и притегля различни персонажи към кроежите си. Те са като измъкнали се кончѐта от предълга шевица и полекичка се вплитат на мястото си със своите истории. Остава само възелчета да им се направят и изобщо да не могат да се изплъзнат повече.
„Честна дума, така не може да се работи! Нещо хубаво за мен поне няма ли да кажете?!“

Остап Бендер си има бяла капитанска шапка и меден език. Умна глава е. Така бива ли?
„Дайте да видим как ще продължи заседанието нататък.“

Макар да не съм имала съмнителната чест да живея по време на социализма, разпознавам някои белези, за които съм чувала – като небезизвестното „петилетката за четири години“, увитите във вестник провизии и голямото зло бюрократическо чудовище, което и днес си ни стои като мила, но ненужна останка от ония години. За трудовака ударник, който преизпълнява плана, за да спечели любовта на комсомолката, даже няма да споменавам. Чухте ли ме да го казвам? Не, ето на. Иля Илф и Евгений Петров много симпатично и елегантно са успели да се надсмеят над някои безумни елементи на съветския режим, въпреки че са били негови съвременници и не съм убедена как се е гледало на тази дързост по онова време. Персонажът на Бендер е харизматичен, може би родоначалник на някаква зараждаща се предприемчива прослойка, но се оказва, че необятната руска шир е тясна за тоя дух, който се прекланя пред палмите и белите панталони. Понякога едни пари да имаш, пък да няма как да ги изхарчиш и то не е лесна работа…

„Ледът се пука! – ужасен закрещя великият комбинатор. – Ледът се пука, господа съдебни заседатели!“
Внимавайте да не потънете в непознати води тогава, другарю Бендер!
36 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Златният телец.
Sign In »

Reading Progress

March 27, 2017 – Shelved
March 28, 2017 – Started Reading
March 29, 2017 –
page 165
42.97%
April 3, 2017 – Finished Reading

Comments Showing 1-4 of 4 (4 new)

dateDown arrow    newest »

message 1: by Metodi (new)

Metodi Markov Остап е великан! Илф и Петров също.


Наталия Янева По-голям от живота, както пишеше в едно друго ревю :)


message 3: by Metodi (new)

Metodi Markov Бих препоръчал Данийл Хармс, творил е по същото време като тях.


Наталия Янева Metodi wrote: "Бих препоръчал Данийл Хармс, творил е по същото време като тях."

Забелязах в "Моята библиотека", че имат даже тримата общо изпълнение – "Падащи баби". Благодаря за препоръката, ще погледна :)


back to top