Петър Стойков's Reviews > Нощен патрул

Нощен патрул by Sergei Lukyanenko
Rate this book
Clear rating

by
2499456
's review

liked it

Започва като доста добро ърбън фентъзи, но след средата започва яко да затъва в типичния руски фатализъм и към края от екшъна не е останало нищо, а авторът ни занимава само с измъчените души и съдби на героите в безкрайни лични разговори помежду им.

Лукяненко постоянно се опитва да ги вкарва в някакви смешно насилени философски спорове със себе си и едни с други относно що е добро и зло, които той сигурно си мисли че са много мъдри и дълбоки, но всъщност не са, а и го прави толкова често, че доста бързо ти писва от постоянната им вътрешната борба. Е, поне разбираш що пият постоянно.

Отново, типично за руската литература, в цялата книга няма даже помен от каквото и да било свързано по какъвто и да е начин с нормалния секс, доколкото се намеква за него е като за нещо мръсно и пошло, даже любовта, доколкото изобщо се говори за нея, е само спомената и е изключително платонична. Много странно.
4 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Нощен патрул.
Sign In »

Reading Progress

October 4, 2016 – Shelved
October 5, 2016 – Started Reading
October 5, 2016 – Finished Reading

Comments Showing 1-10 of 10 (10 new)

dateDown arrow    newest »

message 1: by Estranged (new)

Estranged Отне ми доста време да разбера типичния руски автор, но в общи линии - както спомена, описва задълбочено трагедията на човешките съдби, докато в същото време го тресе носталгия по СССР и Сталин. Този pattern е налице при Лукяненко, но и при други съвременни руски автори, които съм чел, но не спира да ме изумява. Фатализмът и душевните трагедии са налице дори в руската анимация, правена за деца (Смешарики например).


Петър Стойков Да, същото съм забелязал и аз. Народопсихологията на съвременна Русия е доста ... болна.


message 3: by Estranged (new)

Estranged Да ти преразкажа епизод от Смешарики, който смътно си спомням. Горските животни решават да направят поща. Овенът изпраща писмо, и след много перипетии и недоразумения и безхаберие... то не успява да пристигне до любимата му, а пак се връща при него. Овенът държи непристигналото писмо, гледа към звездното небе и към другите животни и казва с мъка: "Защо никога нищо не работи?! Целият свят е хаос, безкраен хаос... Вижте само какво направи пощата с нас... или... по-скоро... какво ние... направихме... с пощата..."
КРАЙ.
P.S. Филмчето се води комедия.


Петър Стойков Не се учудвам. Те и българските анимации са доста... странни като се замислиш.

Нещо за секса в руската съвременна литература да кажеш?


message 5: by Estranged (new)

Estranged Е, да, целия хумор на Доньо Донев примерно е базиран на това как нищо в комунистическата държава не работи.

А за секса, предполагам, знаеш - "В СССР секса нет"
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92_...

Иначе, руското порно с тийнейджърки беше такава мощна реклама на рускинчетата за мен, че доведе до това да се хвана с руска тийнейджърка в реалността.


Петър Стойков Не бях чувал фразата, прочетох уикито, явно откривам сам топлата вода.

Пак добре че не си попадал на порно с ... пред-тийнейджъри с което изобилстваше интернета през миналия век.


message 7: by Estranged (new)

Estranged Е, попадал съм. То тогава интернета беше толкова див, имаше толкова disturbing shit и направо престъпни неща, че беше трудно да го избегнеш, дори да искаш. Струва ми се, че и педофилските сайтове тогава имаха предимно руски произход. Но не мога да го твърдя със сигурност, защото не съм се задържал там. Както и да е.

Помня как украинските фенове на Лукяненко го заклеймиха и изпратиха книгите му обратно, когато разправяше как "фашизма" в Украйна трябва да се изкорени безмилостно от "неговия" президент, а аз винаги съм очаквал, че точно това би казал. Бих се изненадал по-скоро от обратното. Някак си вече бях усвоил този контраст - крокодилските сълзи и драмата, комбинирани с окуражаването на престъпления и терор, и всичко това идващо от един и същи автор.

Интересно е, че Илия Бешков е писал нещо много сходно през 1950-та в някакъв личен дневник. Как руснакът с огромната си душа и състрадание ще те оплаче, след като те убие и ти открадне часовника:

<< „Ради Христа“ – казва вярващият русин, прекръства се, убива с нож заспалия си приятел, взема му часовника и заминава. Продава часовника, напива се и плаче неудържимо за приятеля си, за да се похвали с него, със сълзите си, с „голямата“ си съвест, да се похвали, и то пред целия свят, със своята мерзост, с безкрайната си богата „душевна“ амплитуда. >>
http://www.fakel.bg/index.php?t=4361

Ето това наистина ме порази. Същият контраст, който бях видял в Лукяненко, и в един абсолютно неизвестен руски графоман с псевдонима дед Мазай, и като цяло, в руската култура и общество, Бешков го описва преди доста години.


Петър Стойков Искрените но крокодилски сълзи за хората, които сам си преебал ми се струват характерни за лявото като цяло в света.


Veselin Nikolov Спрях са чета Лукяненко, защото главните му женски образи често са 13-15 годишни момичета, докато главните мъжки не са.


message 10: by Симеон (new)

Симеон Трифонов Абе вие ебахте мамата на всичкото руска литература, бре! Мнение за Глуховски?


back to top