Natalia Yaneva's Reviews > Елегантността на таралежа

Елегантността на таралежа by Muriel Barbery
Rate this book
Clear rating

by
9539140
's review

really liked it

Ако нямам друг живот, освен този, нещо в него трябва да се промени. Не мога да съм рок звезда, астронавт, учен в NASA (просто няма как да стане; не и в тази паралелна реалност), а може би ми се щеше. Не си пускам телевизора, защото нямам такъв. Ако все пак има някаква причина да сме на света точно сега, то вярвам, че това не го дават по телевизията.

Животът е гонене на опашки. Някои гонят собствените си, някои – тези на други, а го има и третия вид, които просто гонят опашката на щастието. Може би именно те са на прав път. Всичко е въпрос на избори. Но когато живееш в стереотипизиран свят и откриеш, че самият ти не си клише, диапазонът от избори значително се стеснява. И точно тогава има най-голямо значение. Правилото е, че когато възможностите ти са необятни, грандиозно ги пропиляваш. Просто защото си мислиш, че запасът ти от шансове е неизчерпаем и винаги ще има поне още един. Хората действат оптимално само когато има някаква нотка на фатализъм. Някак още не сме достигнали следващото ниво, в което просто живеем. Без борби за надмощие, без съревнования, без драматизъм. Сигурно още не сме дозрели за това като вид.

Та за изборите. И когато са малко, пак ги има. Винаги може да се пуснеш по течението – така е най-лесно и повечето хора го правят. После се оплакват, че животът им бил навлязъл в някакво русло – не, той не е влязъл там самичък, ти си подкарал лодката в тази посока. А когато тръгнеш по другия участък на реката – онзи с подводните камъни и плитчините – наистина има вероятност и да стигнеш до някакво по-интересно място. Ами ако се обърнеш, докато се опитваш? Е, нали затова е животът – иска ми се да вярвам, че е за нещо повече от това да ям, да спя и да се размножавам. А, и да умра накрая.

В своя мини философски трактат Мюриел Барбери обръща внимание на част от тези неща, други са си мои размисли след изчитането. Не знам дали подобна история би могла да има изцяло хубав край. Дали един постмодерен морганатичен брак между нашия (немного) елегантен таралеж и човека от другия свят е правдоподобен. Дали 12-годишно момиче, което си има всичко, но освен това и ум (обикновено той не се числи към „всичкото“), може да прояви висша степен на емпатия. При всички случаи важното е да продължаваме да крачим напред. Никога не се знае какво ще открием зад следващия ъгъл. Може да е именно това, което ще ни покаже смисъла да живеем. Или Смисъла изобщо.
63 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Елегантността на таралежа.
Sign In »

Reading Progress

May 5, 2016 – Started Reading
May 5, 2016 – Shelved
May 8, 2016 –
69.0%
May 12, 2016 – Finished Reading

Comments Showing 1-5 of 5 (5 new)

dateDown arrow    newest »

Gergana Karadjova Чудесно сте го написала. Едва ли Ви е убягнало, че краят /да не допусна спойлер/ е взаимстван от този на Р. Барт.


Natalia Yaneva Много Ви благодаря! Поласкана съм, че ми приписвате такава обща култура, но наистина не се сещам. Ако ми посочите конкретно произведение, с удоволствие ще се доограмотя (за Ролан Барт става дума, нали? Само съм го чувала, но не съм чела нищо негово, за жалост).


Gergana Karadjova С удоволствие "Фрагменти на любовния дискурс", а за случая и "Смъртта на автора". В случая имах предвид препратката към нелепата смърт на Ролан Барт, брутално блъснат от кола.


Natalia Yaneva Да, колебаех се дали не става въпрос за самия него, защото наистина не съм запозната със случая. Е, никога не е късно да се покажеш невеж :). Благодаря за препоръките, ще се поинтересувам повече.


Gergana Karadjova Не :) Толкова е приятно да се споделя с някой, който видно има сходна чувствителност. Поздрави!


back to top