Natalia Yaneva's Reviews > Fight Club

Fight Club by Chuck Palahniuk
Rate this book
Clear rating

by
9539140
's review

really liked it
bookshelves: in-english

Bulgarian review below/Ревюто на български е по-долу
Since I began marching in step with the people who (try to) earn their daily bread (and fruits and vegetables too), I take the subject of the forsaken rank-and-file employee in a crappy office to heart and it’s quite painful for me. Is there anyone who haven’t made the discovery that nothing makes you go off your wits as surely as a job that suffocates you? We all dwell in the miniature boxes of our lives and offices so we can successfully squeeze in the petty hole which our dear consumerist society has left for us. Yes, that’s right – in order to buy stuff we don’t need with money we don’t have to impress people we don’t like.

Too many human beings live their lives as in a dream. They eat, speak, and do whatever they do with the sluggish mechanical movements which suggest a lack of a more significant thought process. Same shit, different day, some would say. We are all Pavlov’s dogs and we just wait for the respective cues to do the next thing for the day.
‘This is how it is with insomnia. Everything is so far away, a copy of a copy of a copy. The insomnia distance of everything, you can't touch anything and nothing can touch you.’

Chuck Palahniuk constructs surrealistic metaphors. His sarcasm’s whip stings you harshly and it smarts. Is this who I am? Boring life, empty like a shell, meaningless, I get out of bed, I’m not quite awake all day long, I go to bed, I hoard, and hoard, and hoard. Wherefore? And when you compress the spring all the way through and it can barely hold the tension, it swears at you and springs out sharply. This is when Tyler appears. And Tyler is not like you. Tyler pisses over the established order (literally) and knows what he wants – and especially how to get it.

‘Fight Club’ leaves you raw as the knuckles of a hand which has hit something. It is the cold shower of the future. Of that future when even the sleeping cocoons have realized that something has to change.
‘We are the middle children of history, raised by television to believe that someday we'll be millionaires and movie stars and rock stars, but we won't. And we're just learning this fact,’ Tyler said. ‘So don't fuck with us.’

Our great depression is our life. In a world where communication is everything, people have forgotten to talk to each other. We’ve forgotten to be people. We’ve forgotten to treat each other as human beings. We’ve forgotten to do humane things. Sometimes though there are some who venture to lift the lid of their reason and check if Schrödinger’s cat is still alive in there. In some cases it is. And its name is Tyler.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Откакто и аз се влях в редиците на хората, които сами (се опитват да) си припечелват хляба (и плодовете, и зеленчуците), темата за низвергнатия редови служител в смотан офис ми е доста близка и болезнена. Кой ли не е правил в живота си откритието, че почти нищо друго не те чалва така, както работа, от която се задушаваш? А всички обитаваме малките кутийки на живота и офиса си, за да можем успешно да се натъпчем в дребната ниша, която ни е оставило милото ни консуматорско общество. Да, точно така – за да си купим неща, които не ни трябват, с пари, които нямаме, така че да можем да впечатлим хора, които не харесваме.

Твърде много човешки същества живеят живота си като насън. Хранят се, говорят, правят, каквото правят, с онези лениви механични движения, които подсказват липса на протичащ по-съществен мисловен процес. Same shit, different day, биха казали някои. Всички сме кучета на Павлов и просто чакаме съответните сигнали, за да извършим следващото действие за деня.
‘This is how it is with insomnia. Everything is so far away, a copy of a copy of a copy. The insomnia distance of everything, you can't touch anything and nothing can touch you.’

Чък Паланюк гради сюрреалистични метафори. Камшикът на сарказма му рязко те парва и ти засмъдява. И аз ли съм това? Отегчен, черупково празен живот, безсмислен, ставам, не съм особено буден цял ден, лягам си, трупам, трупам, трупам. За къде? И когато натегнете пружината докрай и ви се струва, че няма накъде повече, тя просто ви тегли една и изскача рязко нагоре. И се появява Тайлър. А Тайлър не е като вас. Тайлър пикае (буквално) на установения ред и знае какво иска – и най-вече как да го постигне.

„Боен клуб“ оставя ожулено като по кокалчетата на ръката, когато удариш. Той е студеният душ на бъдещето. На онова бъдеще, в което дори заспалите пашкули са осъзнали, че трябва нещо да се промени.
‘We are the middle children of history, raised by television to believe that someday we'll be millionaires and movie stars and rock stars, but we won't. And we're just learning this fact,’ Tyler said. ‘So don't fuck with us.’

Нашата велика депресия е нашият живот. В свят, в който комуникациите са всичко, хората са забравили да общуват. Забравили са да са хора. Забравили са да се отнасят един към друг като с хора. Забравили са да правят човешки неща. Понякога обаче има такива, които се осмеляват да повдигнат капака на разума си и да проверят дали котката на Шрьодингер, която се намира вътре, е все още жива. В някои случаи е жива. И се казва Тайлър.
113 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Fight Club.
Sign In »

Reading Progress

January 17, 2016 – Started Reading
January 17, 2016 – Shelved
January 17, 2016 – Shelved as: in-english
January 19, 2016 –
64.0%
January 20, 2016 – Finished Reading

Comments Showing 1-16 of 16 (16 new)

dateDown arrow    newest »

message 1: by Choko (new)

Choko Great review!!!


Natalia Yaneva Thank you very much, Choko :)


Адриана К. Тази книга остави отпечатъка си върху мен, много ми повлия. Открих я в някакъв списък с подбрани заглавия, озаглавен "Книги, след които няма да останеш същият."
А ревюто ти е най-доброто, което съм чела за"Боен клуб". :))
Поздрави!


Natalia Yaneva Ако приемем, че всяка книга ни променя по мъничко, то такава, която носи подобни доста тежки послания, наистина оставя дълбока диря. Много ти благодаря за хубавите думи, Ади :)


Жор Супер рецензия! Прочитът (заедно с филма на Финчър) още в ученическите години стартира необратима промяна и у мен. Няколко години по-късно разбрах колко осезаемо е повлиян Паланюк от Ницше :)


Natalia Yaneva Много ти благодаря :) Аз гледах филма преди 3-4 вечери (чак сега) и започнах веднага с книгата. Има и разлики, което незнайно защо ме изненада :D. Това за влиянието на Ницше е много интересно... Аз все се чудя дали да се заловя с нещо на Ницше, дали няма да ми е прекалено голям залък... Но определено ме побутваш леко в тази посока :)


Жор О, да, различният финал в книгата ми харесва повече от филмовия. И особено фактът, че посланията се различават коренно тъкмо заради заключенията.
А Ницше е може би, заедно с Камю, най-четивният философ there is :) "За раждането на трагедията", "Отвъд доброто и злото" и "Антихрист" са сравнително кратки и изключително приятни. "Веселата наука" пък съвсем. А "Тъй рече Заратустра" си е направо задължителна, най-малкото от гледна точка на това какво влияние е оказала на мисленето (и в частност на литературата)... навсякъде :D


Natalia Yaneva Ммм, мерси за подсказките откъде да започна. Ще взема да се изкуша и да почерпя от извора това ми ти влияние ;)


message 9: by Nikolay (new) - added it

Nikolay Mollov Освен гореспоменатите "Към генеалогията на морала" също е доста добро съчинение, в един том (5 от 6) са с "Отвъд доброто и злото". А ето и една лекция, която допълнително може да те ориентира: http://vbox7.com/play:9276fc4d&al...


Natalia Yaneva Много благодаря! Точно гледам лекцията. Доста е интересна :)


Балкай Бартокомляс Мисля да му дам втори шанс на Паланюк точно с тази книга. С Приспивна песен нещо не се разбрахме.


Natalia Yaneva Дано да се спогодите поне на втория опит.


Margarita Пишеш най-добрите ривюта! Казвала съм го и ще продължавам да го твърдя.


Natalia Yaneva Margarita wrote: "Пишеш най-добрите ривюта! Казвала съм го и ще продължавам да го твърдя."

Много, много ти благодаря, Маргарита :) Страшно широко ме накара да се усмихна :) :) :)


Kristina Stefanova Чудесно ревю! :) "„Боен клуб“ е студеният душ на бъдещето." Това доста ми допадна. :)


Natalia Yaneva Kristina wrote: "Чудесно ревю! :) "„Боен клуб“ е студеният душ на бъдещето." Това доста ми допадна. :)"

Благодаря ти, Кристина :) Искрено се надявам да облеят повече хора този и други студени душове. Току-виж сме се сепнали и събудили за разни неща.


back to top