Maria's Reviews > Земя за прицел

Земя за прицел by Свобода Бъчварова
Rate this book
Clear rating

by
23422164
's review

it was amazing
bookshelves: Български

Всичко в тази книга ми хареса, а четенето й ми достави удоволствие, което отдавна не съм изпитвала с някоя книга. Превъзходен стил, обран и без излишен патос. Може би най-много ми харесва това, че Свобода Бъчварова не дава никаква оценка на героите си, оставя ги да се представят чрез мислите и действията им без да ги съди. Допада ми всичко в мирогледа на стария банкер, споделям виждането му за света, за икономиката, за патриотизма, дори за образованието. Харесвам такива хора – практични, без излишни емоции що се отнася до работата и задълженията им. На пръв поглед няма идеали, но не е така. Особено за партиотизма, за войната, за държавното управление, за ролята на чуждия капитал. Старият Скарлатов е патриот на дела, не на думи, работи за икономическата независимост на България, която е основна предпоставка за всяка друга независимост.
Удивена съм колко съвременно звучи книгата – все едно описва политиката на България в момента, а не преди 110 години. Може би подобно описание преди 25 години би било цинично, но от гледна точка на днешния ден звучи съвсем свежо – безумните далавери с държавния дълг, парламентарния цирк, платените медии, начинът на справяне с експерното мнение и т.н. и т.н. Спестяваме си единствено политическите убийства, и то от скоро. Какво показва това за българите? Изводите са повече от плачевни – за повече от 100 години политическата и икономическата системи в България не се е развила, въртим се в кръг, повтаряме едни и същи грешки, така и не сме успели да изградим обществен капитал, нужен за справяне с подобни недъзи.
Не ме подразниха и социалистическите наклонности на младия Скарлатов. Дори епизодът да е включен по конюнктурни съображения (да не забравяме все пак кога е писана книгата!), пак не досажда, защото не е натрапчив. Брезов също е симпатичен, не е твърде фанатизиран, а съвсем човечен и земен.
Изобщо това е книга, от която може да се почерпи доста информация. За съжаление показва неща, от които ми става тъжно и болно за България и още по-лошо – показва ми, че няма изход от блатото в което сами сме се набутали. Нямало е изход преди 100 години, няма и сега. Не можем да се сърдим на друг, освен на себе си.
9 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Земя за прицел.
Sign In »

Quotes Maria Liked

Свобода Бъчварова
“Но затова пък каква мания за величие! А и в обикновения българин тая мания е умопомрачителна!... Сложете последното българско говедо за министър-председател на Англия? И какво? Съвсем няма да се уплаши! Нито от отговорност, нито, че няма понятие как се управлява, а ще тресне юмрук по софрата и ще изреве: "Видяхте ли, бе! Най-сетне ме оцениха!”
Свобода Бъчварова, Земя за прицел

Свобода Бъчварова
“Но Борис беше млад и не знаеше, че компромисът със съвестта не се случва само при него или където и да било по света. А е във всекидневния живот, във всекидневните решения, които човек взима. Защото компромисът е отражение в човешкото съзнание на реално съществуващата случайност в битието. Той е заложен в невъзможността да предвидиш всички обстоятелства. Но Борис дълбоко вярваше в човешкия разум, в неговите неизмерими простори и затова тая слабост го унижаваше, противоречеше на всичко, каквото той бе изградил в себе си, и на всичко, каквото искаше да бъде!... И той реши никому да не разказва преживяното. Утешаваше се, че с времето всичко ще улегне, и този болезнен, срамен спомен ще изчезне. По-нататък ще може с други очи да го погледне, тогава, когато целта ще е вече оправдала средствата. Защото все пак той се беше намесил в играта, за да помогне на революцията, на свободата на един народ!... Но дали тази цел наистина оправдаваше средствата, с които се постигаше?... Трябваше ли в едно идеално дело да се намесват хора с нечисти ръце като Стоев, като Захариас, като Щерн, а не на последно място и като него самият?... И така, младият Борис се сблъска за първи път с противоречието, че целта оправдава средствата, и щеше да се сблъсква през целия си съзнателен живот, да приема или отхвърля тази толкова човешка и затова толкова мъчителна дилема, еднакво убеден и неубеден в различните периоди от съществованието си до смъртта. Но сега, докато крачеше по булеварда и разсъждаваше, без да забелязва нищо наоколо, реши никога, за нищо на тоя свят да не оставя компромисът да ръководи волята му!”
Свобода Бъчварова, Земя за прицел

Свобода Бъчварова
“На човек са нужни само пет неща, които не е трудно да получи: хляб, да яде, покрив, за да не го вали дъжд и сняг, дрехи - да се предпази от суда, работа, за да се уважава, и култура, за да помни, че преди всичко е дух, а не материя!... Кажете ми, кои от тия неща ти позволява буржоазията да имаш? Тя е готова да отнеме последното късче на сирачето! Разбира се, има разлика между буржоазия и буржоазия. Тук, в Швейцария, знаят, че магаре с камъни не се храни! Но така ли е у нас? Там буржоазията унищожава всичко! унищожава горите, природните богатства, готова е да теслими България за бучка захар на който и да е! Нацията гладува, изражда се. Населението започва да намалява. От най-голяма нация на Балканския полуостров в скоро време ще се превърнем в най-малката! Защото нашият чорбаджия е мелез между вълк и синя. Всичко изяжда, а каквото не може - издушва, и все е гладен! За нашия чорбаджия не важи правилото, което имат християнските народи - яж, но дай и на другия да яде! Не му взимай всичко! А и нашият политик е същият! Щом дойде на власт, иска да заграби всичко, да се наплюска! За него няма нищо трансцедентално! Той се ражда с чувството, че вечно ще живее.”
Свобода Бъчварова, Земя за прицел


Reading Progress

November 19, 2014 – Started Reading
November 19, 2014 – Shelved
November 19, 2014 – Shelved as: Български
November 22, 2014 – Finished Reading

No comments have been added yet.