Книгата ме привлече още виждайки, че е носителка на "Хюго" и "Небюла". Убедила съм се, че рядко има произведение, което да е заслужило "Хюго" и да не мКнигата ме привлече още виждайки, че е носителка на "Хюго" и "Небюла". Убедила съм се, че рядко има произведение, което да е заслужило "Хюго" и да не ми се хареса.
В бъдещето можете да поръчате генетични модификации за бъдещото си отроче - да избутате по-напред алел от гените си, който иначе би останал рецесивен, да предразположите детето си към по-интелектуални занимания или музикална насоченост или можете да направите детето си… неспящо. Във времена, в които сънят е просто загуба на ценни (буквално и преносно) часове, във време, в което умът ти е единствената ти мощ, защото почти целият свят се е разтоварил от бремето непрекъснато да произвежда нужната му енергия, в такова време да си генно променен и неспящ е преимущество.
Книгата е изключително, но ненатоварващо философска с разсъждения върху класовите разлики и колко тънка е границата между 'превъзхождащ' и 'просяк'. Състои се от 4 части, описващи случващото се във времето след първите подобни деца: - Лейша - проследява първото поколение неспящи и по-конкретно Лейша, дъщерята на виден бизнесмен и якаист (донякъде философско течение) - собственото й израстване като различна, борбите и проблемите, с които се сблъсква. - Убежището - идва време, в което неспящите създават своя място, способно да се самоиздържа и самоподържа, където да се отделят гонени и игнорирани от 'нормалните' хора. - Мечтатели - генетичните разработки преживяват нов скок и се ражда още по-добро поколение свръхнеспящи, толкова по-различни от неспящите, колкото са самите те от спящите. Малцинство сред малцинството, чужд сред свои. - Просяци - глупостта дори на изключително интелигентните може да бъде безгранична. Това се доказва от една безумна "борба за независимост", започната от неспящите (които междувременно са преместили Убежището на орбита около Земята), един неуспешен терористичен акт и две убийства, които свръховете не могат да простят на поколението преди тях.
Заглавието е част от аналогията, която един от героите дава като пример на Лейша - обикновените хора за неспящите са като просяци - само вземат, като не дават нищо в замяна. В същото време отхвърлят гениалните умове на неспящите като ненормални. 'Нормален' в края на краищата е просто въпрос на дефиниция.
Описах книгата ужасно и ви моля да ми простите, но за себе си знам, че ще я препрочета отново скоро - прекрасно обоснована философска фантастика с щипка ирония и премерен хумор. ...more
Забавно е да видиш как неща, които си учил само като суха теория по някоя от хилядите механики се превръща в работещ механизъм, с който Земята да бъдеЗабавно е да видиш как неща, които си учил само като суха теория по някоя от хилядите механики се превръща в работещ механизъм, с който Земята да бъде принудена да се съобразява с лунатиците. Забавно е да видиш как се организира революция, в която никой не знае каква е йерархията повече от 1 ниво над него. Забавно е да видиш как за пореден път Хайнлайн отхвърля класическата форма за семейство тип "мама, татко и аз".