Ружа Маринска

“И така през април изложбата трябваше да бъде открита. Годината беше 1921. Милев изпрати картините си по своя приятел Малчев, железничар по линията Стара Загора - Русе, като го помоли да ми помогне при нареждането на изложбата. Тогава Иван Милев живееше вече в София, студент в Художествената академия в отдела по приложно изкуство. По тази причина и поради липса на средства той не можеше да дойде. И аз не можех да му изпратя пари, защото заплата ми като протоколист в Първо мирово съдилище беше недостатъчна за семейството ми. В София Милев бе взел под наем една ръчна двуколка и продаваше зарзават из крайните улици на града. Помня, че главната му храна беше хлябът и чаят. И това всеки ден. Беше се превърнал в живи мощи. Разбира се, надеждата не го оставяше да загине...

Малчев не можа да ми помогне за нареждането на картините, защото той не разполагаше със свободно време. Работата извършихме с жена ми по следния начин. Разглобихме желязното легло в единствената ни стая и пренесохме покъщината в килера, като оставихме в стаята само завесите на прозорците. Без да покриваме стените с паспарту, наковахме гвоздеи в тях и окачихме картините, които грейнаха като слънца. Бяха около 50 рисунки върху хартия и картон, рисувани с акварел, туш, темпера и бронз. И сега заглавията бяха странни, между които познатите ми вече от Габрово "Звездна мъка", "Безсъница", "Пан", "Суламита" и пр. Никога не бях редил изложба, но това не пречеше. На оная възраст човек мисли, че може всичко.

Напечатах 50 афиша в печатница "Светлина", които разлепих една вечер сам на 40 места в града, а на пътната врата на бащиния ми дом, където живеех, залепих два. Останалите 8 афиша запазих, като изпратих на художника 3, а другите скрих, но така ги скрих, че и до днес не мога да ги намеря. Съдържанието на афиша беше следното:
Открива се изложба от картините на художника Иван Милев в дома на Иван Мирчев на ул. Генерал Гурко.
Официално откриване нямаше, предварителни покани - също. Първите посетители на изложбата бяха две учителки от основното училище "Св. Никола"...
Изложбата посетиха и други граждани, но общият брой не надмина 500 души.
Няколко дни след откриването на изложбата пристигна и художникът. Вечерта си постлахме черга и дюшек на пода в "изложбената зала" и спахме между картините.

Иван Мирчев, списание "Пламък" 1967, кн. 1”


Ружа Маринска, Иван Милев 1897-1927
Read more quotes from Ружа Маринска


Share this quote:
Twitter icon

Friends Who Liked This Quote


To see what your friends thought of this quote, please sign up!

0 likes
All Members Who Liked This Quote

None yet!


This Quote Is From

Иван Милев 1897-1927 Иван Милев 1897-1927 by Ружа Маринска
2 ratings, average rating, 0 reviews

Browse By Tag