Един наивник на средна възраст. Реквием за една мръсница

Емил Боев #5-4

by Богомил Райнов, Bogomil Rainov

383 pages, Paperback

First published January 1, 1975

About the author

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Reviews

[Boriana Ovcharova · Rating 4 out of 5]

Това е първата ми среща с този наш автор. Няма да бъде последна. Обикнах го от раз. Някак странно се изразява - ако ми беше попаднал някой откъс, без да знам автор и творба, бих помослила, че се касае за недотам добър превод на български. Не мога да си обясня защо - дали диалогът е на моменти неестествен или авторът ползва някои думи и изрази, които не си натежават на мястото и са като пришита кръпка. Наистина не знам, но усещането ме съпътства до края. За запознатите с шпионските романи вероятно той е икона. Аз не съм познавач на жанра, но ми допаднаха стилът на Райнов, постепенното въвеждане в същината на историята, поглеждането към нея от различни ъгли и различни човешки гледни точки и съдби. Двете новели са точно това - различни гледни точки към една и съща сюжетна линия. Проследява се два пъти едно и също, но веднъж от гледната тпчка на победителя, и втоеи път от тази на победения. Те всъщност са разменени. Или по-скоро така се размиват доброто и лошото, че ти идяа да си повториш философски: човек никога не знае какво печели, когато губи, нито какво губи, когато печели. Умело са представени психологическите портрети на героите. Разгръщат се пред нас от детство до настоящ момент с всичките си травми, въжделения, планове, крахове... читателят си дава сметка какво и защо ги тласка към съответните им избори и ту им съчувства, ту ги намразва, ту му дожалява безмерно за тях, ту му се раздават шамари и юмруци. Образът на родината пък е съвсем отделен и жив. Смесени са ми на мен лично чувствата към нашата България - за едни българи майка, а за други мащеха. Май за повечето второто. И досега са ми актуални темите. Не точно за измяната, предателството, бягството, страха и наказанието. Но и за тях.

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

И тези два романа на Божата не са оставили следи в спомените ми, и те, както и останалите, имат нужда от оглаждане, но все пак, в онова време качеството е било на нивото на партийните интереси :)