Една българка

by Ivan Vazov, Иван Вазов

Разказ, публикуван за първи път в списание „Българска сбирка“ през 1898 г. под заглавие „Челопешката гора“, но Вазов променя заглавието на "Една българка", за да наблегне на героинята и през 1901г. разказът е отпечатан в сборника „Пъстър свят“ с вече промененото заглавие.

България е под османско иго. Четата на Христо Ботев е разбита. Башибозушки орди преследват останалите живи четници. Баба Илийца от село Челопек носи болното си внуче в Черепишкия манастир, за да му чете... игуменът за здраве. В гората тя среща ранен четник. Дава му храна и му заръчва да я чака, за да го заведе в манастира, където игуменът ще го скрие. Но игуменът не е в манастира, а калугерът го е страх и бързо я отпраща. Илийца сама преминава със сал придошлата река. Намира четника и му дава откраднатото расо. Башибозуците залавят Илийца. Когато черкезът Джамбалаза се опитва да я удари с ятагана си, четникът, който се крие в една кошара, стреля и го убива.

Genres: Bulgarian Literature, Classics, School, Short Stories, Bulgaria, Drama, Historical

120 pages

First published January 1, 1898

About the author

Ivan Minchov Vazov was a Bulgarian poet, novelist and playwright, often referred to as "the Patriarch of Bulgarian literature". He was born in Sopot, a town in the Rose Valley of Bulgaria (then part of the Ottoman Empire). The works of Ivan Vazov reveal two historical epochs - the Bulgarian Renaissance and the Post-Liberation (from Ottoman Empire rule) epoch. Ivan Vazov holds the highest honorary title of the Bulgarian Academy of Sciences - Academician. He acted as Education and People Enlightenment Minister from September 7, 1897 until January 30th, 1899, representing the People's Party.

Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.

Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.

n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature

Reviews

[Кремена Михайлова]

Май трябва "задължителните" произведения от 7 клас да се прочетат и 20 години по-късно. Покрай сегашния седмокласник у дома видях с нов поглед всичко позабравено и пренебрегвано преди (без да има "истински патриоти" в семейството).

Примерът на "малките хора" може да бъде еднакво заразителен и допринасящ като великите битки.

Иначе като погледнах един откъс от разказа, по навик си казах - не е редактиран добре. Явно толкова често чета преводна литература, за да забравя, че това е оригиналът...

[Yona Racheva]

Един прекрасен разказ изобразяващ българското.

[Madlen Dikova]

Now this is really good unlike Under The Yoke

[Iustiniqn]

Разказът показва силата на нашия народ по време на османското иго мисля че много хора трябва да го прочетат за да разберат какво е било тогава и какво липсва сега.

S.T.

[Boby Georgiev]

A book about women and the family
A story of power and courage

[~georgia~]

I read this one for school, too. I actually cried for the little boy

[★ray's bookshelf★]

„Една българка“ от Иван Вазов ме впечатли дълбоко с историята на героинята, която е готова да се жертва за свободата на България. Тя е образ на истинската сила и саможертва, като показва колко е важно да се постави благото на родината над личните чувства. Чрез нея Вазов успява да ни предаде какво означава да обичаш своята страна и какво е да се бориш за нея, дори когато това изисква много болка и жертви.

Чувствам, че книгата ми напомня за силата на жените в българската история и за това как тяхната преданост към родината е не по-малко важна от тази на мъжете. Лично за мен, тази повест е много вдъхновяваща и ме кара да се гордея с историята ни като народ.

[Danny]

Един изключително прочувствен и силен разказ!

[ivy🎀]

Хубава творба, но малко тъжна

[Галена Ненкова]

Страхотен разказ.Много е добре,че се изучава в училище.Чете се за 1-2 дена.Историята е приятна и става интересна,особено накрая.Показва много неща,но най-любомито ми е полезността на добротата.

[Peter Dimitrov]

❤❤❤

[martin.hristov1505]

#5⭐️Уникален разказ😍😍

[Mariya]

Когато кандидатствах за ученичка в Езикова гимназия - Пловдив, една от изпитните теми беше преразказ с елементи на разсъждения по "Една българка". Тогава писах по другата тема "До Чикаго и назад" от Алеко Константинов.

[Ivan Yordanov]

One of the must reads for every bulgarian...

[Yoana]

5-те звезди отразяват отношението ми към разказа, когато го четох (на 10 годиншна възраст).