Художествено-документална повест. Съдбата среща Мити Ковачева, дъщеря на ген. Стилиян Ковачев, командир на IV българска армия и за кратко време военен министър, и младия Мустафа Кемал Ататюрк, тогава военен аташе на Турция в България. Бурните политически събития в началото на XX в. обричат драматично прекрасното чувство, разцъфнало помежду им. На Мустафа Кемал му предстоят велики дела, но изглежда до края на живота си пази в сърцето си образа на Балканската роза и една любов към България.
Ако можех бих дала по-висока оценка на тази книга. Описана е като документална, но за мен беше една история за любов и за истинските чувства. Дълбока, завладяваща книга, много чувствена. Чете се лесно и бързо и с малкото си страници успява да те завладее. Много тъжно и жалко е, че живота ги разделя. Но е достойна за уважение тази тяхна любов. Щеше ми се да я бяха изживяли до края, да имаше щастлива развръзка, но по онова време честта е преди всичко.
Много хубава книга, която по просто и нежен начин интерпретира една велика любовна история на двама достойни младежа. Много достойно обрисува и образа на Дими и на Кемал, в същото време показва образа на Бащата на турската нация. В същото време ме отведе в най-красивия и романтичен период от историята на София, и за пореден път ме натъжи какво ни е отнел Комунистическият режим.
Феноменална книга, невероятна любовна история. Разчувства ме дълбоко. Съжалявам, че времената са били такива и Димитрина (Мити) и Кемал Мустафа не са могли да продължат пътя си заедно. В крайна сметка, за него Мити остава единствената му истинска любов и дори 20 години по-късно, вече успешен политик, баща на турската нация и президент, Ататюрк не забравя Мити и семейството и и се интересува как са те. Личността му ме впечатли силно. А това, че Ататюрк е пазил толкова топли чувства към България, далеч не само заради Мити, е повод за гордост за нас. Всеки трябва да прочете тази книга. Освен всичко, ми хареса как книгата представя София по царско време. Прочетете задължително!
Това е история за силата и крехкостта на любовта – за онези връзки, които остават незабравими, макар и невъзможни. Книга, която преплита личното с историческото и ни напомня, че дори великите личности носят в сърцето си свои неизживени мечти.
Романът е подходящ както за любителите на историческа литература, така и за читателите, които търсят силна любовна история с дълбочина и смисъл. „Обречената любов на Ататюрк“ се чете с интерес, оставя трайно впечатление и дълго отеква в съзнанието след последната страница.
Красива любовна история, която успя и да ме пренесе в старата София. Прочетох я на един дъх и през цялото време си мислех “Ето това е, ето затова обичам да чета, защото има такива книги…”