Феноменална книга, невероятна любовна история. Разчувства ме дълбоко. Съжалявам, че времената са били такива и Димитрина (Мити) и Кемал Мустафа не са могли да продължат пътя си заедно. В крайна сметка, за него Мити остава единствената му истинска любов и дори 20 години по-късно, вече успешен политик, баща на турската нация и президент, Ататюрк не забравя Мити и семейството и и се интересува как са те. Личността му ме впечатли силно. А това, че Ататюрк е пазил толкова топли чувства към България, далеч не само заради Мити, е повод за гордост за нас. Всеки трябва да прочете тази книга. Освен всичко, ми хареса как книгата представя София по царско време. Прочетете задължително!