“Няма смисъл” е сборник с текстове, осмиващи глупостта и простотията на българския хайлайф. Сиромахов е безпощаден в иронията си към псевдозвездите и всички онези, които са известни само с това, че са известни.
“Няма смисъл” е ироничен поглед към хората, които са се взели твърде насериозно.
Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави". През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
Трудно и едната звезда я давам. Не мога да разбера само докъде се простират границите на вселенската простотия. Нали уж Сиромахов на простотията и абсурдите се подиграва, пък той самият не е много по-далече. Много свободно време има този човек явно. :D
Смешно, забавно, тъжно, доста точно. Само че тов вече сме го чели в предишните му книги... Умее да пише наистина добре (разсмива и кара да се замислиш едновременно), но такива колекции от кратки и сравнително стандартни текстове омръзват.
Чудя се дали няма да напише някоя цяла книга най-накрая...
Честно да си кажа смях се през сълзи, докато четях книгата. Замислих се, дали не сме преживели всички 'мозъчен фалит'?! На моменти дори е болезнено да четеш за една нация, част от която си ти самия подобни неща, но ние си заслужаваме всичко: хубавото и лошото, което ни се случва.
Забавна книга.Чете се лесно и бързо.И е интересна,стига да не си гледал "Шоуто на Слави".Доста от написаните неща ми "звучаха" доста клиширано,но пък и доста българско.
Много обичам да чета книги! Всякакви. Стига да са добре написани и да ми носят нещо - емоция, знание, повод за размисъл. Понякога обаче се натрупват и разочарования - уж добре написани, уж интересни през цялото време, а накрая се чувствам неудовлетворена, изтощена и сякаш някой ме е ограбил (то си е така, изгубила съм си времето).
А за моментите, в които се случат няколко разочарования подред, и когато и в ежедневието не се случва нещо кой знае колко вълнуващо, съм се запасила с книги на Иво Сиромахов. Неангажиращи, но винаги забавни, идеални за оправяне на настроението! От тях никога не мога да се разочаровам. Те са като мост между разочароващи книги, заради които не искам да посегна към други и искам да приключа с четенето изобщо, и вдъхновяващи, след които чувствам "глад" за още хубави книги.
С книга на Иво Сиромахов не може да се сбърка - хуморът е гарантиран, доброто настроение винаги е спътник на всеки читател.
Хареса ми и тази и се смях на глас на доста моменти! И открих, че съм "почнала да откачам" :). (Явно 32 е точната възраст за това). Книгите и отскоро китайският език са моят отдушник и разнообразие в ежедневието.
Благодаря на Иво Сиромахов, че след прочетена негова книга, обичам четенето още повече и с удоволствие се впускам в следващата! :)
До средата сборникът звучеше свежо и интересно, иронично и забавно. След това авторът очевидно е изчерпал идеите си и поради нуждата на обем е започнал да се повтаря: как фолкпевиците са просто секскукли, как Мария Илиева сигурно има повече статуетки от Мадона, как футболистите ги бива само да въртят гюбеци по чалготеките... Повторението премина границата на осмиването и започна да звучи като откровена злоба, което не ми допадна. А и по-добре да напишеш по-малко, но да бъде качествено и оригинално, а не еднотипно. Колкото ми хареса в началото, толкова ме разочарова към края.