Стари хипари

by Михаил Вешим

Тези двайсет разказа, къмпингуващи и хипарливи, са писани в продължение на двайсет години. През това време младите хипари станаха стари, а къмпингите по морето изчезнаха. Сред дюните вече не пъстреят хималайки, а сивеят бетонните кули на мутробарока... Булдозери заглушават прибоя, багери дълбаят пясъка... Пълзящият кофраж на хотелите плъзна и по плажната ивица – от Шабла до Резово. Днес палатка можеш да опънеш единствено в спомените си... И единствено там да се приютиш.

Genres: Bulgarian Literature, Audiobook

144 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Биография в Уикипедия

Син на Георги Мишев

Reviews

[Калоян Захариев · Rating 3 out of 5]

Михаил Вешим е един от любимите ми автори - прекрасен стил, чувство за хумор и уникални герои. Четеш без да можеш да спреш. Ще призная, че „Стари хипсри” първоначално ме разочарова. Първите няколко разказа за скучновато-забавни, лишено от типичния дух на Вешим. После обаче дойдоха добрите. Драматични сюжети, истории за провали, неуспехи и разбити приятелства. „Стари хипари” е сборник на полюсите - много добро и много зле и нищо по средата.
Това определено не е типичния Вешим.

[Любопитка · Rating 3 out of 5]

Краткото резюме на задната корица обещава двайсет разказа, които връщат назад във времето и разказват спомени от отдавна заличени, магични места по нашето черноморие и не само там. Късчета от миналото, морски, алкохолно опиянени и далечни като мираж в пустиня, спомен за отминалото, щастливо време на младостта и безгрижието.

Но освен сантименталните спомени за младостта в тези кратки разкази има и нещо друго – спомени за едно отминало време изпълнено със забрани, доброволни отряди, другарски съд, вносни стоки, доноси и двуличие. За мен този поглед към времето преди падането на режима е много интересен. Докоснах се до личната гледна точка и мисли на човек, който е преживял младостта си тогава с много ограничения и забрани. Разбирам жаждата за свобода и липса на контрол, усещането за недосегаемост сред дивотията на морския бряг и къмпингите. Като контрапункт се замислих, че ние живеем във време, в което сме свободни – имаме неограничен достъп до информация, музика, възможност за задгранично пътуване и дори не разбираме какво имаме, не се възползваме разумно от възможностите си. Започвам да си мисля, че дори най-ценното нещо получено даром, без борба бързо губи стойността и блясъка си.

На пръв поглед леки, морски истории изпълнени с пачанга, доматена салата и лук, нарязан на кръгчета, но между поредното пийване се засягат доста болезнени теми от близкото минало – смяната на имената, затворените граници, нелегалната емиграция, безогледното застрояване на прекрасната ни страна. В подредбата на разказите има градация, израстване, замяна на младежкото вселие с по-сериозния и мрачен свят на възрастните. Носталгичен поглед към миналото, а то винаги е топло и уютно, защото тогава сме били млади, вярващи и оптимисти.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Vladimir · Rating 3 out of 5]

забавни лафове, поне при първото им прочитане
извинението, че разказите са писани в различни години, не ми е достатъчно - чета ги един след друг, без достатъчно дълги паузи, за да забравя, че определени описания и сравнения съм ги виждал вече в предходния. със същите думи... (може да споменем като положителна страна на автора постоянството в изказа, в избора на думи и яркостта на спомените)

в един момент разказите ми станаха доста досадни, но се радвам, че не зарязах книгата, защото накрая имаше няколко малко по-различни истории, които ми допаднаха в пъти повече от предходните

[Vladislav Slavkov · Rating 1 out of 5]

Предната скучна книга от Вешим, в която разказва едни и същи истории, страдащи от липсата на всякакъв хумор.

[Silvia Petkova · Rating 4 out of 5]

Интересен сборник с разкази. Леко носталгичен, доста тъжен, но имаше и забавни истории. Хубаво четиво, показващо по хубав начин проблемите и настроенията на младите хора в края на социализма. Проблемът със свободата. Интересно беше и за Иракли и другите бивши закътани кътчета по нашето Черноморие. Гугълвах за ракията Академик Неделчев, брендито го помня :)

[Nedko Hristov · Rating 5 out of 5]

Очарователен, носталгичен разказ на Михаил Вешим (който аз, да ме прощава, наричам на художника ВАшим) за едни луди лета по нашето черноморие, за неукротимата душа, морето и разните му последващи истории.

Историята е разказана по михаилвЕшимовски и носи топлината и трепета на миналото.

[Silviya · Rating 4 out of 5]

Красив и семпло пресъздаден живот на отминалата младост. Богат език, гледки, които изпълват съзнанието, докато се взираш в буквите. Дано опазим природата си такава, каквато е описана между тези страници.

[Sonya Racheva · Rating 5 out of 5]

Михаил Вешим пише интересно и с много интелигентен хумор. Разказите за Созопол такъв, какъвто някога беше, много ми харесаха. Любим мой автор!

[Sve · Rating 1 out of 5]

Очаквах повече от тази книга, защото ми бяха говорили хубави неща за "Английския съсед". Идеята е готина - хипарски спомени...само да не беше отчайващо скучното повтаряне на сюжета. Всеки от 10те разкази които прочетох започваше с идването на някого, после имаше пиене, обясняваше се как "на къмпинга няма кой да ти прави забележки и можеш да си правиш квот си искаш", жените все правеха салата от домати и лук на кръгчета...Хубаво ама това повторено толкова пъти ни най-малко не е забавно, а ме навежда на мисълта че разказите са писани под влияние на значително количество алкохол ;)

[Диана Петрова · Rating 2 out of 5]

Очаквах малко повече от тази книга.
Общо взето ми мирише на дядо като идея: не е вдъхновяващо, по-скоро може да послужи вместо кръстословица - за по-бързо минаване на времето. Леки разказчета.
Инак като език е добре - изчистено и семпло.
Няма градеж на очакването до края. Още в началото става ясно как ще завърши и завършва така.

[Marie · Rating 3 out of 5]

There is something....let`s say...in this book....but ...not so special..

[Ясен · Rating 3 out of 5]

Повтаря си героите Вешим, иначе книгата е добра.

[Chavdar · Rating 2 out of 5]

Става за плажа, но очаквах доста повече. Историите се повтарят прекалено и след 2-3 омръзват.

[Bisser Dyankov · Rating 4 out of 5]

Приятни разкази с неочаквани открития - кои лични, кои литературни. Заслужаева си за всеки, за когото къмпингуването е нещо повече от евтин начин за нощувка на морето.

[Alexander · Rating 5 out of 5]

Тъжно усещане за миналото, което младите няма да разберат (за щастие)